Гробовни тайни [bg]

Поне Нейсмит бе взел въпроса за охраната на Софи на сериозно.

— Колко дълго ще останете? — попита ги тя, докато изсипваше ситно нарязания лук в тигана.

Едва сега си дадох сметка колко напрегната е била през цялото време. Като че ли присъствието на охраната беше свалило от гърба й огромно бреме и облекчението я опияняваше.

— Достатъчно дълго — отвърна Милър и надникна в тигана, където Софи приготвяше сос болонезе. — Не се безпокой, няма да ти се пречкаме. Осигури ни само храна и вода и дори няма да забележиш, че сме тук. Макар че според мен трябва да задушиш лука още малко, преди да добавиш месото.

Софи остави лъжицата настрана и се престори на сърдита.

— Искаш ли ти да го сготвиш?

— Не, готвенето не влиза в трудовата ми характеристика. Но баба ми е италианка и разбирам от тези неща. Освен това бих внимавал със солта.

Софи се засмя и поклати глава.

— Винаги ли е такъв? — обърна се тя към Крос.

Останах с впечатлението, че русата полицайка се усмихна, макар че не раздвижи устните си. Ясните й, сини като метличина очи ни наблюдаваха внимателно.

— Човек свиква да не му обръща внимание.

— Просто казвам какво трябва да се направи — Милър изглеждаше засегнат.

Човек спокойно можеше да забрави защо са тук и сигурно точно това беше целта им. По-лесно е да охраняваш някого, който е спокоен и не подскача при всяка сянка.

А Софи без съмнение бе спокойна и отпусната. Нямаше нищо против да я охраняват в дома й. Аз също се чувствах значително по-добре, но споменът за срещата с Тери все така не ми даваше мира. Обадих се на Роупър, за да му съобщя за нея, и за мое облекчение се включи гласовата му поща. Оставих кратко съобщение и реших, че засега няма какво друго да направя. Ако желаеше да ми зададе някакви въпроси, щеше да се обади по-късно.

Исках да разговарям със Софи насаме. Милър и Крос вероятно се досетиха, защото след малко се извиниха и ни оставиха сами. Софи беше в такова приповдигнато настроение, че не забеляза нищо.

— Много приятни хора, нали? Изобщо не приличат на полицаите, които някога познавах — каза тя въодушевено и продължи да разбърква соса.

В кухнята ухаеше на домати и чесън.

— Пристигнаха половин час след като ти си тръгна — продължи тя. — Тук рядко се отбиват клиенти, затова в началото реших, че са се объркали или че продават нещо. След това си показаха документите и казаха, че Нейсмит ги е изпратил. Ти знаеше ли за това?

— Не.

Софи вдигна поглед от печката и се обърна към мен.

— Мислех си, че ще си доволен. Какъв е проблемът?

— Днес следобед се видях с Тери Конърс.

Тя застина за миг, после отново насочи вниманието си към храната.

— Този пък откъде изпълзя?

— Каза, че иска да ми обясни всичко.

— Така ли?

— Не знаех, че между вас двамата е имало нещо.