Измамна светлина [bg]

— Е, никакъв "Милос" тогава. Но ще се бръкна за "Супер Слайс" и не приемам възражения по въпроса.

— Госпожа Гамаш ще бъде много доволна — засмя се старшият детектив.

Бовоар отиде до кухнята и се върна с питиета. Носеше бира от микропивоварна за началника и вода за себе си.

— Няма ли бира за теб? — попита главният инспектор и вдигна чашата си.

— Отщя ми се след всички онези приказки за алкохол. Чаша вода ми стига.

Седнаха отново, но този път Гамаш избра един от твърдите столове до малката стъклена маса за хранене. Отпи глътка от бирата си.

— Има ли полза, как мислите? — попита Жан Ги.

На главния инспектор му отне малко време да разбере какво има предвид по-младият му колега.

— От Организацията на анонимните алкохолици?

Бовоар кимна.

— На мен тази работа ми изглежда твърде себелюбива. И как точно споделянето на тайни ще им попречи да посегнат към чашката? Няма ли да е по-добре просто да забравят, вместо да вадят на показ кирливите си ризи? Пък и никой от тези хора не е обучен за това. Онази жена, Сюзан, е доста объркана личност. Не личи да е от особена полза за когото и да било.

Главният инспектор се вгледа в изпитото лице на заместника си.

— Аз мисля, че от организацията има полза, защото никой, без значение колко е добронамерен, не разбира истински това състояние, ако сам не е минал през него — тихо каза Гамаш. Стараеше се да не се навежда, за да не навлиза в пространството на по-младия инспектор. — Като акцията във фабриката. Никой не знае какво е било, освен онези от нас, които са били там. Психотерапевтите също оказват голяма помощ. Но не е същото като да разговаряш с някого от нас. — Погледна към Бовоар. Който сякаш рухваше навътре в себе си. — Често ли си мислиш за случилото се във фабриката?

Сега бе ред на Жан Ги да замълчи за миг.

— Понякога.

— Говори ли ти се по темата?

— И каква полза? Вече съм разказал всичко на разследващите, на психотерапевтите. Вече го преживяхме. И двамата.

Смятам, че е време да спрем да говорим за това и да продължим напред, не мислите ли?

Гамаш килна глава на една страна и внимателно се вгледа в Жан Ги.

— Не, не мисля. Считам, че трябва да продължим да говорим, докато обсъдим всичко, докато не остане нищо скрито-покрито.

— Онова, което се случи в изоставената фабрика, приключи — отсече Бовоар, после се овладя. — Съжалявам. Смятам го за егоистично. Аз просто искам да си продължа напред. Единственото скрито-покрито, единственото, което все още ме гложди, ако наистина ви интересува, е кой пусна в интернет запис от нападението. Как видеото се озова там.

— Вътрешното разследване установи, че е дело на хакер.

— Знам. Четох доклада. Но вие всъщност не го вярвате, нали?

— Нямам друг избор — отвърна Гамаш. — Ти също.

В тона му ясно се долови предупредителна нотка. Предупреждение, което младият инспектор избра да не чува и да не взема под внимание.