![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Сюзън ходи веднъж на едно от тези благотворителни събирания без мен — нещо от рода на „Да спасим хайвера на моруната и есетрата“ — и всъщност сега за пръв път бях в къщата на Алхамбра, макар да знаех, че през последните петнайсетина години тя наистина се разпадаше — водопроводната инсталация не работеше, прозорците бяха изпочупени, покривът течеше — и не ставаше за нуждите на вътрешните декоратори, нито дори на хората по благотворителните балове, които обикновено биха яли и танцували където и да е в името на някоя благотворителна кауза.
В повечето отношения историята на Алхамбра не се различава много от историите на още няколко дузини имения, които познавам. Попитах Сюзън:
— Не ми ли каза, че си била тук точно преди Белароса да купи това място?
— Да, миналата есен, заедно с Джесика Рейд, посредничката, и още няколко дами. Просто се поразходихме из къщата. Джесика имаше ключ, макар че не ни беше необходим, защото половината катинари бяха разбити.
— Предполагам, че никой от вас не купи мястото.
— Беше наистина в ужасно състояние. В къщата имаше катерици, а разни птици си бяха свили гнезда навсякъде.
— В къщата продължава да има птици.
— Във всеки случай изглеждаше тъжно, Джон, защото аз я помнех от времето, когато семейство Барет живееха тук, а тогава тя беше щастлив и уютен дом. Но сега отново се съживява. Учудващо е какво могат да направят неколкостотин хиляди долара.
— Да, така е, при това са нищо. Какво ще кажеш за няколко милиона. При това още не е свършил. Може би това място ще погуби дона. Влез в Клуба за подобрение на дома, Франк. Бездънна яма.
— Виждаш ли, вие двамата вече имате нещо общо.
— Да. Той ми каза, че мисис Белароса искала да премести изкуственото езеро два метра вляво.
— Джон.
— Извинявай.
Налях си още веднъж. Може би от самбуката човек на се напива, а просто става по-нагъл. Погледнах часовника си. Бяха минали повече от пет минути и аз започнах да се питам дали Белароса не прилагаше метода на Мусолини. След това забелязах един телефон върху малка поставка в другия край на стаята. Това беше сложен апарат с няколко линии, една от които светеше. Донът говореше с някого по телефона.
Отново огледах стаята и сега видях над бюфета някаква гравюра в евтина рамка. Това беше Христос с разпънати ръце и яркочервено сърце — един стилизиран екзоскелетен орган, — което светеше в гърдите му. В основата на гравюрата бяха написани думите „Свещеното сърце на Исус“. Обърнах вниманието на Сюзън върху картината. Тя я изучава няколко мига, след това каза:
— Изглежда много католическа.
— Изглежда като пистолетна мишена.
— Не богохулствай. — Сюзън се извърна към мен. — Нали виждаш, те са религиозни хора. Един религиозен човек не може да е замесен в — тя сниши гласа си до шепот — наркотици, проституция, или каквото и да е от този род.
— Никога не съм се замислял за това — казах сухо аз.
Трябва да призная, че въпреки арогантното си държане, малко се притеснявах да срещна мисис Белароса. Не че бях направил нещо особено, за да я обидя или изплаша — просто бях изръмжал към нея на четири крака, — но можеше да се окаже трудно да обясня това поведение, ако тя ме предизвикаше да го направя. Или, още по-лошо, можеше да е истеричка. Представях си как ме сочи с пръст и пищи:
— Франк! Франк! Той е! Той е! Убий го!
Това въобще нямаше да е добро начало за нас. Разбрах, че не трябваше да идвам тук, но знаех, че един ден все ще се сблъскам с мисис Белароса. Макар че, ако минеше достатъчно време, тя може би щеше да забрави как изглеждам или пък щях да си пусна мустак.
При тази мисъл ме осени една идея. Възможно най-небрежно извадих очилата си за четене от вътрешния си джоб и си ги сложих. Придърпах няколко бутилки към себе си и започнах да им чета етикетите. С крайчеца на окото си забелязах, че Сюзън ме наблюдава.
— Интересно ли е?