Рейн-сан: Сеч [bg]

— Искам да махнеш този шлифер–задъхано казах аз.

— Какво, не знаеш как се съблича ли? — подигравателно ме попита Мария. И тя дишаше тежко като мен.

Коланът й беше завързан на възел. Като продължавах да я целувам, аз се опитах да го развържа, но разбрах, че го е стегнала здраво, несъмнено нарочно. Тъкмо се ядосвах на собствената си несръчност, когато напипах хлабавина, успях да измъкна краищата през нея и коланът падна на земята. Хванах шлифера за реверите и го изхлузих от раменете й. Тя се опита да ми попречи, като ме дърпаше за ръкавите, но аз рязко го свлякох и го пуснах на пода в краката й.

Опрях длани на вратата от външната страна на раменете й и погледнах надолу. Мария носеше дълга черна пола и абсурдно тясна риза, горните три копчета на която бяха разкопчани. Под ризата видях очертанията на черен дантелен сутиен, на фона на който кожата й изглеждаше опияняващо светла и гладка.

— А, сега си се разбързал! — със същия подигравателен глас каза тя. — А преди изобщо не те беше грижа, че ме караш да чакам?!

Не знаех какво да й отговоря. А и не исках. Отново я зацелувах, прокарвайки длани по лицето, шията и гърдите й.

— Не, сега пък може аз да нямам желание — дрезгаво произнесе Мария. — Може би трябва да те накарам да чакаш, както ме накара ти.

Хванах реверите на ризата й, усещайки горещата й кожа с опакото на пръстите си, и я погледнах в очите.

Тя стисна китките ми и поклати глава.

— Не. Не ти позволявам.

Дръпнах. Едно от копчетата изхвърча. Мария ахна и стисна китките ми още по–силно, като се опитваше да ги долепи една към друга. Почти не го усетих. Отново дръпнах. Изхвърча второ копче. Задъхана, тя погледна надолу да види какво правя и пак вдигна очи към мене.

Наведох се към нея.

— Целуни ме.

Мария поклати глава.

Опитах се да я целуна. Тя се извъртя, пусна китките ми и се опита да ме отблъсне. Все едно отблъскваше дънер. Хванах лявата й китка, извих я зад гърба й, задържах я с лявата си ръка и притиснах гърба й към вратата. Протегнах дясната си ръка зад тила й, където беше прихваната косата й, и напипах дълъг фуркет. Измъкнах го, захвърлих го настрани и косата й се разсипа върху раменете й. Поставих длан върху гърлото й.

— Целуни ме — прошепнах.

Мария отново поклати глава. Хванах я за брадичката, за да не мърда, и долепих устните си към нейните. Тя простена и когато усетих езика й до своя, ми се стори, че главата ми ще избухне. Със свободната си ръка сграбчих предницата на ризата й и я разкъсах докрай. Мария отново простена и се заизвива между тялото ми и вратата. Пресегнах се зад гърба й, разкопчах й сутиена, свалих го от едната страна, после от другата, и като продължавах да държа дланта й отзад, наведох глава и лапнах виненочервеното й зърно. Тя ахна и сграбчи косата ми с дясната си ръка. Не ми пукаше. Почти не усещах. Пуснах дланта й, заопипвах полата й за ципа, открих го, отворих го, хванах двата му края и рязко ги дръпнах в противоположни посоки. Звукът от разкъсването на плата ме подлуди и Мария зашепна нещо на италиански, пусна косата ми, обгърна лицето ми в шепите си и страстно ме зацелува.