Рейн-сан: Сеч [bg]

Облякох си халата и отидох да я изпратя. Мария понечи да отвори вратата, но аз се пресегнах покрай нея и я притиснах с длан.

— Ще се видим ли пак?

Тя сведе глава и не отговори веднага.

— Боя се, че да. Но това няма да продължи много.

— Защо?

— Защото не е добре. За никого.

— За мен е добре.

— Само така ти се струва. И на мен също. Но всъщност не е.

— Не съм съгласен.

— Не се опитвам да те убедя. Просто ти казвам истината. Стига, недей да правиш такива тъжни физиономии.

Не се бях усетил, но да, сега осъзнах, че сигурно действително изглеждам мрачен.

Мария се усмихна.

— Ти си умен, Джон. И си виждал неща, които далеч надхвърлят моя опит. В теб има нещо малко загадъчно и мисля, че тъкмо затова толкова ме привличаш. Не, не е само това, има още нещо.

— Какво?

— Че си още млад. И в известен смисъл, прощавай, наивен. Струва ми се, че си повече американец, отколкото смяташ.

Знаех, че не иска да ме оскърби, а и самият аз го осъзнавах. Но беше обиден фактът, че ми го посочва друг човек.

— Какво искаш да кажеш?

— Американците са оптимисти. Оптимизмът им донякъде се дължи на кратката им история. Прекалено са млади. Не са живели достатъчно. Когато поживееш малко повече, виждаш света какъвто е в действителност. И да, дори тогава той може да е лъскав и ярък, но вече знаеш, че ръбовете му са остри. И понякога тъкмо те са най–лъскави. Ако ги доближиш, ще се порежеш.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Точно за това говоря. Не разбираш, защото си млад. В известен смисъл ти завиждам, не ти ли е ясно? И аз някога бях млада като теб. Но вече не съм. И никога повече няма да бъда.

— Можеш да си такава, каквато пожелаеш.

Тя тъжно се усмихна.

— Сам не си вярваш. Казваш го на инат.

И сега не искаше да ме обиди. Но знаех, че е права, и това ме караше да се чувствам още по–млад.

— Трябва да тръгвам — каза Мария. — Но има и нещо хубаво. Искаш ли да го чуеш?

— Да, имам нужда.

— Ако сме късметлии, това между нас… някога ще е прекрасно. Но няма да е скоро.

— Това пък какво означава? Как така някога ще е прекрасно, но не сега?

— Означава, че ти ще си прекрасен спомен за мен.

— Гласът й секна и тя продължи, след като се овладя.

— Откакто изгубих Данте, ти си единственото, което за кратко е в състояние да заглуши болката ми и да я замени със страст. Никога няма да го забравя. Нито да престана да копнея за него.

— Тогава защо просто не го задържиш?

Мария поклати глава и по бузата й се плъзна сълза. Тя я избърса.

— За теб също ще е прекрасно. Аз те научих на много неща, нали? И ще мине още дълго, докато осъзнаеш най–важните. Това ме изпълва с щастие. Аз ще продължа да се разкривам вътре в теб. И онова, което си имал с мен… ще продължиш да го осмисляш в друга светлина и ще осъзнаеш, че е различно от начина, по който го приемаш сега. Че е още по–прекрасно. По–дълбоко. Ще видиш.