Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Рейн-сан: Сеч [bg]
Рейн-сан: Сеч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рейн-сан: Сеч [bg]

Электронная книга - «Рейн-сан: Сеч [bg]». Краткое содержание книги:

Когато се завръща в Токио през 1982–ра след десетгодишно наемничество във Филипините, младият Джон Рейн научава, че поръчковите убийства са под контрола на Виктор, наполовина руснак, наполовина японец — социопат, който безпощадно е ликвидирал всичките си потенциални конкуренти. Виктор поставя Рейн пред избор: да убие високопоставен политик или самият той да бъде застигнат от ужасна смърт. Но най–добрият път към политика минава през неговата прекрасна италианска съпруга Мария, път който изправя Рейн не само срещу Виктор, но и срещу тъмните сили, стоящи зад възхода на руснака — и срещу копнежите на собственото му изпълнено с противоречиви чувства сърце. Това е битка между титуляр и новак, между майстор и чирак, игра с нулева сума, която може да свърши единствено със смъртта на единия и утвърждаването на другия като най–велик убиец в света.
Бари Айслър е най–добрият съвременен автор на трилър серии. Той много бързо влезе в личната ми десетка на най–добрите американски автори на мистъри и трилъри, наред с Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Уолтър Мозли и Харлан Коубън. Дедли Плежърс
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 108
Перейти на страницу:

Някак си се измъкнах от дрехите си, а може да ми беше помогнала и тя. Не забелязвах нищо — нищо друго нямаше значение, освен да останем голи. Дръпнах полата й нагоре и я разкъсах докрай, после я захвърлих настрани. Погледнах надолу. Носеше черни гащички и черни чорапи с жартиери. Не знаех кое е по–въздействащо — видът й по бельо или фактът, че го носи заради мен.

— Господи! — ахнах аз.

Тя отново ме сграбчи за косата.

— Не заслужаваш. Да ме накараш да чакам обаждането ти така!

— Ужасно съжалявам.

— Не, мисля, че не съжаляваш. Не съжаляваш достатъчно.

— Наистина съжалявам. — Плъзнах пръсти под гащичките й.

— Не! — прошепна Мария.

Дръпнах. Чух материята да се разкъсва.

Тя още по–силно стисна косата ми и пак прошепна:

— Не!

Дръпнах от другата страна. Дантелата се раздра. Метнах гащичките на пода, наведох глава към гърдите й и започнах да я докосвам с пръсти. Беше влажна.

Леко я захапах със зъби. Тя простена високо и силно ме оскуба. И още веднъж, по–силно.

— Bastardo — промълви. — Bastardo7.

Наведох се още по–ниско, пресегнах се под коляното й, после се изправих и вдигнах крака й. Вгледах се в очите й и се притиснах към нея. Мария отново ме оскуба и изръмжа нещо на италиански. С върха на пениса си усетих нейната мокрота и тласнах напред, не докрай, но силно, проникнах в нея, беше невероятно, божичко, невероятно, опитах се да се сдържа, но тялото ми не се подчиняваше и тя се задъхваше, вкопчена в косата ми, и ругаеше на италиански. Отново тласнах напред, по–надълбоко, като продължавах да държа крака й високо, за да я разтворя пред себе си, и Мария извика, а аз спуснах хълбоците си надолу, още по–силно се притиснах към нея и изведнъж вече я чуках докрай, колкото по–навътре мога, и не разбирах какво ми говори, но знаех, че е нещо яростно и мръсно, хванах я със свободната си ръка за задника и продължих да я чукам още по–силно, а тя обгърна лицето ми с длани и ме зацелува толкова свирепо, че ме заболя, после застена в устата ми, нададе вик, обвила ръката си около шията ми, усетих, че свършва, и в следващия миг свърших и аз, тласкайки хълбоците си към нейните и блъскайки гърба й във вратата в такт с нашия трескав ритъм.

И после Мария се отпусна върху мен, като се смееше, и аз освободих крака й, опрях гърба й във вратата и се вгледах в очите й, замаяно клатейки глава от почуда.

— Oh mi dio, това изобщо не беше мило.

— Да се извиня ли?

Тя пак се засмя.

— Че по–рано ме накара да чакам ли? Да. Струва ми се обаче, че исках да ти се разсърдя. За да направиш точно това, което направи сега.

Усмихнах се.

— Тогава ще трябва по–често да те карам да чакаш.

Мария ме удари с юмрук по рамото.

— Не, това не е добра идея, ще е изключително опасно за теб.

Хванах я за ръка и я поведох към леглото. Пъхнахме се под завивката и известно време просто лежахме прегърнати.

— За какво си мислиш? — попита тя.

— Че ми се иска да можеше да останеш.

— Знаеш, че не мога.

— Да. Просто се ужасявам от мисълта колко малко време имаме.

— Тъкмо затова трябва да го използваме максимално, нали?

— О, та това е метафора за самия живот. Още ли продължаваш да ме учиш?

Мария се засмя.

— Тази вечер май нямаше на какво да те уча. Като твоя учителка, аз съм извънредно доволна от напредъка на своя ученик.

Усмихнах се.

— Как мина откриването?

— Откровено казано, сензационно. Имаше много гости от сферата на японското изкуство и културно наследство и всички бяха доста… ммм… щедри в похвалите си. Аз се държах скромно, разбира се. Но, боже мой, признавам си, че сега изпитвам огромно удоволствие да го споделя с тебе.

Отново се усмихнах, този път на възторга, който изпитваше от очевидния си триумф.

— Много се радвам за теб. Положила си големи усилия и го заслужаваш. Знам, че щеше да ме излъжеш, ако ми беше казала, че не се гордееш.

— Е, тогава няма да го отрека. Особено след като цяла вечер отклонявах комплиментите.

— Как беше облечена?

— С разкошна рокля на „Армани“ от смарагдовозелен шифон. Обаче се преоблякох в тоалетната на хотела, преди да дойда да те потърся в бара. Ако се беше опитал да я разкъсаш, щях да те убия.

Засмях се.

— Ще ми се да можех да те видя с нея.

— Е, ще ме видиш, когато си тръгвам. Не ми остави друго, което да облека.

вернуться

7

Копеле (ит.). — Б. пр

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 108
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)