Рейн-сан: Сеч [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Сеч [bg]». Краткое содержание книги:
Бари Айслър е най–добрият съвременен автор на трилър серии. Той много бързо влезе в личната ми десетка на най–добрите американски автори на мистъри и трилъри, наред с Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Уолтър Мозли и Харлан Коубън. Дедли Плежърс
Някак си се измъкнах от дрехите си, а може да ми беше помогнала и тя. Не забелязвах нищо — нищо друго нямаше значение, освен да останем голи. Дръпнах полата й нагоре и я разкъсах докрай, после я захвърлих настрани. Погледнах надолу. Носеше черни гащички и черни чорапи с жартиери. Не знаех кое е по–въздействащо — видът й по бельо или фактът, че го носи заради мен.
— Господи! — ахнах аз.
Тя отново ме сграбчи за косата.
— Не заслужаваш. Да ме накараш да чакам обаждането ти така!
— Ужасно съжалявам.
— Не, мисля, че не съжаляваш. Не съжаляваш достатъчно.
— Наистина съжалявам. — Плъзнах пръсти под гащичките й.
— Не! — прошепна Мария.
Дръпнах. Чух материята да се разкъсва.
Тя още по–силно стисна косата ми и пак прошепна:
— Не!
Дръпнах от другата страна. Дантелата се раздра. Метнах гащичките на пода, наведох глава към гърдите й и започнах да я докосвам с пръсти. Беше влажна.
Леко я захапах със зъби. Тя простена високо и силно ме оскуба. И още веднъж, по–силно.
— Bastardo — промълви. — Bastardo7.
Наведох се още по–ниско, пресегнах се под коляното й, после се изправих и вдигнах крака й. Вгледах се в очите й и се притиснах към нея. Мария отново ме оскуба и изръмжа нещо на италиански. С върха на пениса си усетих нейната мокрота и тласнах напред, не докрай, но силно, проникнах в нея, беше невероятно, божичко, невероятно, опитах се да се сдържа, но тялото ми не се подчиняваше и тя се задъхваше, вкопчена в косата ми, и ругаеше на италиански. Отново тласнах напред, по–надълбоко, като продължавах да държа крака й високо, за да я разтворя пред себе си, и Мария извика, а аз спуснах хълбоците си надолу, още по–силно се притиснах към нея и изведнъж вече я чуках докрай, колкото по–навътре мога, и не разбирах какво ми говори, но знаех, че е нещо яростно и мръсно, хванах я със свободната си ръка за задника и продължих да я чукам още по–силно, а тя обгърна лицето ми с длани и ме зацелува толкова свирепо, че ме заболя, после застена в устата ми, нададе вик, обвила ръката си около шията ми, усетих, че свършва, и в следващия миг свърших и аз, тласкайки хълбоците си към нейните и блъскайки гърба й във вратата в такт с нашия трескав ритъм.
И после Мария се отпусна върху мен, като се смееше, и аз освободих крака й, опрях гърба й във вратата и се вгледах в очите й, замаяно клатейки глава от почуда.
— Oh mi dio, това изобщо не беше мило.
— Да се извиня ли?
Тя пак се засмя.
— Че по–рано ме накара да чакам ли? Да. Струва ми се обаче, че исках да ти се разсърдя. За да направиш точно това, което направи сега.
Усмихнах се.
— Тогава ще трябва по–често да те карам да чакаш.
Мария ме удари с юмрук по рамото.
— Не, това не е добра идея, ще е изключително опасно за теб.
Хванах я за ръка и я поведох към леглото. Пъхнахме се под завивката и известно време просто лежахме прегърнати.
— За какво си мислиш? — попита тя.
— Че ми се иска да можеше да останеш.
— Знаеш, че не мога.
— Да. Просто се ужасявам от мисълта колко малко време имаме.
— Тъкмо затова трябва да го използваме максимално, нали?
— О, та това е метафора за самия живот. Още ли продължаваш да ме учиш?
Мария се засмя.
— Тази вечер май нямаше на какво да те уча. Като твоя учителка, аз съм извънредно доволна от напредъка на своя ученик.
Усмихнах се.
— Как мина откриването?
— Откровено казано, сензационно. Имаше много гости от сферата на японското изкуство и културно наследство и всички бяха доста… ммм… щедри в похвалите си. Аз се държах скромно, разбира се. Но, боже мой, признавам си, че сега изпитвам огромно удоволствие да го споделя с тебе.
Отново се усмихнах, този път на възторга, който изпитваше от очевидния си триумф.
— Много се радвам за теб. Положила си големи усилия и го заслужаваш. Знам, че щеше да ме излъжеш, ако ми беше казала, че не се гордееш.
— Е, тогава няма да го отрека. Особено след като цяла вечер отклонявах комплиментите.
— Как беше облечена?
— С разкошна рокля на „Армани“ от смарагдовозелен шифон. Обаче се преоблякох в тоалетната на хотела, преди да дойда да те потърся в бара. Ако се беше опитал да я разкъсаш, щях да те убия.
Засмях се.
— Ще ми се да можех да те видя с нея.
— Е, ще ме видиш, когато си тръгвам. Не ми остави друго, което да облека.
7
Копеле (ит.). — Б. пр