Рейн-сан: Сеч [bg]

Последва пауза.

— О, може би трябваше да се сетя и да се уговорим и за часа, не само за деня. А така си седях тук и все повече ти се ядосвах. И още съм ти ядосана.

Представих си как седи сама в кабинета, разкошна с официалния си тоалет за приема, и кипи заради това, че не й се обаждам, вместо да мисли за представянето. И изведнъж това страшно ме възбуди.

— Как си облечена?

Мария се засмя.

— Знаеш ли, че е опасно да се занасяш със сърдита италианка?

— Надявах се да е нещо, което мога да разкъсам.

Чух я рязко да си поема дъх.

— Не е — след малко отвърна тя. — Но си нося дрехи за преобличане. За по–късно.

Напрегнах се.

— Значи ще успееш да се освободиш?

— Да. Сигурно към единайсет. И не за прекалено дълго. След приема мъжът ми ще излиза със свои колеги. Тогава ще мога да дойда.

— Отседнал съм в „Импириъл“.

— Добре. Ако ми беше казал, че пак си в любовен хотел, май щях да ти вържа тенекия.

— Там ще ти хареса. Ще те чакам в бара, става ли? Просто влез като че ли търсиш някого, после си тръгни. Аз ще изляза и ти ме последвай до асансьора.

— О, помислил си и за това. Каква дискретност!

— Да, не мога да престана да мисля за това.

— Ммм, добре. Аз също. Сега трябва да вървя. Ще дойда в хотела към единайсет.

Тя затвори. Дълбоко въздъхнах, после изчаках да се успокоя, преди да оставя слушалката върху вилката и да се влея в пешеходния трафик наоколо.

Намерих друг уличен телефон. Помислих си дали да позвъня на Миямото, но нямах нужда от друга информация, а и не исках да правя нищо, което може да провали срещата по–късно същата нощ. Той съвсем скоро щеше да научи за Виктор и да се досети какво се е случило.

Затова пък се обадих на Тацу. Той се тревожеше за мен, въпреки че не му беше в характера да го проявява с нещо повече от иронични забележки за моята нервност и от време на време по някое съчувствено изсумтяване.

— Добре ли си? — попита старият ми приятел още щом му казах кой се обажда.

Не можех да не се усмихна на загрижеността в гласа му. Наистина се тревожеше.

— Всичко е наред — отвърнах аз. — Макар да предполагам, че утре ще ти се наложи да разследваш ново убийство.

— Виктор ли?

— Така предполагам.

Последва пауза. Знаех, че му се ще да научи повече, но не желае да разговаря за това по телефона.

— Искаш ли да се видим? — предложи той.

— В момента не мога, зает съм. Няма за какво да се тревожиш. Не че се тревожиш за мен де.

Тацу изсумтя.

— Сериозно — казах аз. — Не е нещо опасно.

— Не съм сигурен, че можеш да преценяваш такива неща.

Засмях се.

— Сигурно имаш право. Утре как си? На същото място в шест? И без това дотогава ще имам да ти разказвам още.

— С нетърпение го очаквам. И с каквото и да си зает тази вечер, а се опасявам, че мога да си представя, моля те, внимавай. Известно ти е, че непосредствено след голяма победа си най–уязвим за нова атака.