Рейн-сан: Сеч [bg]

След миг видях бял мъж. Шейсетинагодишен, прецених, с оредяваща сива коса, грижливо оформени мустаци и кръгли очила с телена рамка. Носеше тежък костюм от туид с жилетка и пушеше лула. Ето какво бях надушил.

Той спря, извади кибритена клечка от джоба на сакото си и я драсна в кадилницата, после я заслони с шепи и се зае да разпалва лулата си. Накрая угаси клечката с разтърсване и я хвърли настрани, като замислено наблюдаваше храмовата сграда, обгърнат от зеленикав в сиянието на очилата тютюнев дим.

Имаше изискан, дори приветлив вид. Като професор. Всичко това беше маска, знаех.

Защото човекът, когото виждах, беше Калоуей Уилсън.

Той се озърна наляво и надясно, като смучеше лулата си, толкова спокоен и небрежен, че все едно стоеше на задната си веранда, а не устройваше засада в дзенбудистки храмов комплекс на другия край на света. Но дали това наистина беше засада? Бях очаквал да подходи като Виктор, да се опита да ме надиграе със скритост, бързина и хитрост. А той подхождаше по обратния начин. Очевидното противоречие, трябваше да призная, ме смущаваше. Огледах се наоколо в търсене на евентуалните му съучастници. Никой. Какви ги вършеше Уилсън, по дяволите?

— Здравейте, господин Рейн! — уверено извика той с мек баритон, който отекна сред камъните. — Зная, че сте тук. Наблюдавате ме отнякъде, сигурно от сенките на онези паметници от лявата ми страна.

Хм, тактическия му инстинкт си го биваше. Останах неподвижен и зачаках да видя какво ще последва.

Уилсън се позасмя.

— Добре, признавам, използвах известна измама. Дойдох по–рано и поставих няколко радиочестотни сензора за движение на всички входни пунктове на храма. Ето откъде знам, че сте тук. Няма да повярвате какви неща измислят в последно време факирите от научно–техническия отдел. Понякога и на самия мен ми е трудно да повярвам.

Мамка му. Блъфираше ли? Продължих да го наблюдавам с очилата.

— Разбирате ли? Можех да ви надиграя. В това няма нищо срамно — зад вас не стои цяла държавна лаборатория като зад мен. Само че не съм тук, за да ви надигравам. Тук съм, за да разговаряме. И исках да го знаете. Исках да сте спокоен в мое присъствие.

Отново се озърнах наоколо в търсене на някакъв капан, но пак не го видях.

— Зная колко сте способен — продължи той. — Сам ликвидирахте група от специално избрани хора, всичките бивши бойци от спецчастите. И Виктор, който не беше лесна плячка, както сте се убедили. Вие сте човек, който винаги търси предимство и обикновено го намира. Предполагам, че в момента ме наблюдавате. С очила за нощно виждане ли сте се сдобили? Моите уважения. Сигурно са AN/PVS-5, нали? Второ поколение. Но вече има трето поколение, AN/PVS-7. Съвсем ограничена серия — даже военните още нямат такива. Ние обаче имаме. Защото с вас си приличаме. Винаги търсим предимството.