Сянката на чинара [bg]

— Да, добре, ваша чест, съзнавам, че вчера се държахме неуместно. Проявихме арогантност и неуважение, за което се извинявам. Няма да се повтори.

— Много добре. Наказанието за неуважение към съда се отменя.

— Благодаря ви, ваша чест — смирено каза Бъкли и раменете му увиснаха облекчено.

— А сега, господин Бъкли, процесът е насрочен за трети април. Предстои много работа, много срещи между вас, адвокатите, и вероятно няколко сутрешни изслушвания в тази съдебна зала. Не може да правим циркове или да избухва кавга всеки път когато сме в една и съща зала. Обстановката е твърде напрегната. Всички сме единодушни, че на карта е заложено много. Затова ви питам следното: как виждате ролята си в този случай, своята и на колегата ви от Мемфис?

Изведнъж оказал се свободен човек и получил шанс да говори, Руфъс Бъкли се прокашля и уверено се възползва от момента.

— Е, господин съдия, ще бъдем тук, за да защитаваме правата на клиентите си, госпожа Лети Ланг и…

— Това ми е ясно. Говоря за процеса, господин Бъкли. Струва ми се, че просто няма достатъчно място за господин Бриганс, водещ адвокат и защитник на завещанието, и адвокатите, представляващи бенефициентката. Твърде много хора се събират, нали разбирате?

— Ами всъщност не, господин съдия.

— Добре, ще го кажа направо. Който иска да оспори завещанието, има правото да наеме адвокат и да подаде искане — каза той и махна с ръка към адвокатите от отсрещната страна на залата. — След това въпросният адвокат участва в делото от началото до края. От друга страна, защитниците на завещанието са представени от адвоката по наследството. В конкретния случай, господин Бриганс. Бенефициентите просто се възползват от него.

— О, не съм съгласен, господин съдия, ние…

— Чакайте. Искам да кажа, с цялото ми уважение, че се съмнявам доколко има нужда от вас, господин Бъкли. Може и да има, но ще трябва да ме убедите впоследствие. Имаме предостатъчно време. Просто си помислете, става ли?

— Ваша чест, мисля, че…

Съдия Атли вдигна длани и каза:

— Достатъчно. Няма да споря. Може би друг път.

За миг Бъкли като че ли се накани да продължи, но после бързо си спомни защо бе тук. Нямаше смисъл отново да дразни съдията.

— Разбира се, ваша чест, благодаря.

— Можете да си вървите.

Джейк отново погледна към младата жена. Прилепнали джинси, червен пуловер, поизносени жълти маратонки, къса коса и стилни очила. Изглеждаше стройна, във форма и съвсем не като типичната двайсет и пет годишна чернокожа жена от окръг Форд. Тя го погледна и се усмихна.