Червената лястовица [bg]

Мислите на Марбъл запрепускаха. Той веднага щеше да предаде информацията в компресирано съобщение по сателитната връзка, още тази нощ. Представи си как Бенфорд чете бележката. Но тук миришеше и на нещо друго. Поканата от Ваня за посещение на четвъртия етаж беше нелепа и нетипична. Извинението за провеждането на операцията на негова територия беше само фасада. Ваня нямаше и най-малки скрупули при навлизане в територия на чужда оперативна отговорност. Той правеше само неща, които биха му донесли максимален кредит и изгода. Винаги си е бил такъв и това го тласна към решението да стане бюрократ и да остави истинската разузнавателна работа на другите.

Той си припомни още веднъж четирите важни детайла, които Ваня му бе предоставил. Мегаизточникът Лебед беше разработката „веднъж на двадесет години“ и предоставяше най-добрата информация от времето на атомните шпиони. Разработката се ръководеше от вашингтонската резидентура. Най-вероятно Анатолий Голов беше замесен. Лебед наскоро бе претърпяла очна операция. Още следи за Бенфорд, помисли си Марбъл.

Той вървеше по широкия коридор на приземния етаж и свърна в просторната столова. Беше едва единадесет и половина, но служителите вече носеха подноси с храна до масите, за да обядват. Със замаяна глава и куркащ стомах от проклетия коняк на Ваня Марбъл спря пред шубера и си поръча купа грибной суп, гъста гъбена супа с квасена сметана. Видя шефа на отдел Т Насаренко да седи сам на една маса и отчаяно се опита да се изплъзне от полезрението му, но той го забеляза и му кимна с глава. Сега трябваше да отиде там и да седне при него, защото иначе би нарушил протокола предвид факта, че двамата бяха колеги със сходен ранг. Корчной си вдъхна кураж, за да издържи двадесет минути в ядене на супа с човека, когото младшите научни сътрудници в техническия отдел наричаха с прякор Осцилоскопа.

— Как върви, Юрий? — каза Корчной, сядайки на масата. После отчупи крайчето на хляба и го топна в димящата супа.

— Много работа, много работа — отвърна Насаренко. Той се опитваше да среже една зелева сарма с катастрофален резултат. Корчной не можеше да отклони очи, сякаш гледаше тежка пътна катастрофа. — Карат ни да работим извънредно. Постоянно пристигат нови и нови данни, преводи, анализи, писане на резюмета за четвъртия етаж. Лавина от дискове. И всичко изпращат в Кремъл.

Интересно. Дискове. Сигурно е същата разработка, с огромния обем информация.

— Имаш ли нужда от помощ? Мога ли да ти изпратя единдвама анализатори?

Това беше безпрецедентен акт на щедрост. Никой отдел не предлагаше доброволно подобна помощ. Насаренко вдигна глава нагоре, впечатлен и изненадан.

— Владимир Андреевич, много любезно от твоя страна. Оценявам предложението ти — каза Насаренко, дъвчейки половината от зелевата сарма. — Но работата трябва да бъде отграничена сред малък брой анализатори с позволен достъп. Такова е изискването.

— Е, кажи ми, ако мога да ти помогна по някакъв друг подходящ начин. Знам какво е да си затрупан с работа — каза Корчной.

— Скоро ще имаме малко време да си поемем дъх. Егоров ми каза, че ще има временно замразяване на информацията. — Насаренко се наведе над чинията си към Корчной, а адамовата му ябълка подскачаше, докато издуваше бузите си. — Източникът има пристъп на херпес зостер и временно е възпрепятстван. — Насаранко извършваше сериозно нарушение на секретността, но Корчной беше колега, шеф на отдел, уважаван оперативен работник със сериозна биография зад гърба си.

Марбъл почувства как сякаш някой прокара леден пръст по гръбнака му. Стените на столовата се стесниха около него, гласовете в залата се превърнаха в глух тътен. Той се насили да гребне от супата си.

— Е, това със сигурност е добра новина за теб. Трябва да се възползваме от всяка пауза, доколкото можем. — Корчной сниши глас. — Юри, вероятно не би трябвало да говорим по тези въпроси. Ти си по-наясно с деликатността на тази операция от мен. Да не споменаваме за този разговор пред никого, съгласен ли си?