Игри за милиарди [bg]

Едва не полудя. Беше паднал от много високо. След две дълги кошмарни години взиране в бели стени и безкрайни проповеди за вяра и въздържание, на молитви през целия ден и тайни мечти за пиячка и блондинки Али най-накрая получи своя шанс. Написа дълго писмо на баща си, че се е излекувал и като новопречистен слуга на Аллах сега е готов да изкупи многото си грехове. Едва ли би могъл да избере по-подходящ момент. Цените на петрола летяха към небето и кралското семейство изведнъж се оказа заровено в пари. Ужасно големи количества западна валута заливаха малкото кралство. Изпомпваха от земята черна течност и в замяна получаваха купища зелени пари. Да намерят място за безопасното им съхраняване се превърна в огромен проблем.

И най-накрая, след двете години жестоки изпитания, бащата на Али му даде шанса, за който мечтаеше — възможността да се измъкне и да пътува често на Запад.

Единственото, заради което не се бе обесил в килията си през двете кошмарни години, бяха дивите фантазии, които беше съхранил в съзнанието си и на които се отдаваше отново и отново. Беше съставил нещо като мислен списък на нещата, които бе правил, които би искал отново да направи, както и нови неща, които би искал да опита. Най-накрая беше дошло времето фантазиите му да станат реалност.

Мъжът, седнал отдясно на Али обаче — Белуедър беше наясно с това, — беше бивш имам и фанатик с желязна воля, изпратен от краля, за да държи изкъсо четирийсет и третия му син и да не допусне да се върне към старите лоши навици. Изкушенията на Запада бяха силни, а Али явно имаше проблеми с волята.

— Какво ти каза Кантор? — попита Белуедър.

— Доста неща за някаква течност, с която се пръскат танкове и джипове.

— Каза ли ти какво прави тази течност?

— Повече или по-малко.

— Проявявате ли интерес?

— Повече или по-малко — повтори Али, вбесяващо мъгляво, типично за хората от Близкия изток. В арабския свят думите „да“ или „не“ явно можеха да предизвикат гнева на небесата.

— Тогава ще ти дам допълнителна информация — каза Белуедър. И той енергично разказа за полимера, за провалените надежди „ДТ 400“ да успее, за играта, целяща придобиването на контракт от Министерството на отбраната. Прозвуча, сякаш ставаше въпрос за златна мина — каквато си беше — и за нещо сигурно — каквото ставаше с всеки изминал ден.

Али и пазачът му само слушаха, без да прекъсват Белуедър. Уолтърс тайно мразеше арабите. Фамилното му име, преди да го смени официално, беше Уолърстийн. Имаше лели и чичовци в Израел. Няколко братовчеди в израелската армия. Не искаше да има нищо общо с тези тъпи бедуини освен парите им. За тях нямаше никакви угризения.