Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Вратата на банята се отвори за малко и Стоун, чиито нерви бяха опънати до крайност, веднага застана нащрек. Оказа се, че това е Чип — оставяше му чисти дрехи на облегалката на един стол.

— Благодаря ти, Чип — каза Стоун.

— Няма нищо. Не се притеснявай.

Облече костюма на Чип — не му беше съвсем по мярка, но все пак беше удобен — намаза раната на тила си с лекарство и я превърза.

Излезе от банята и видя, че Чип и Карън са налели три мартинита. Взе чашата си и потъна в удобния стол. Тази нощ щеше да поспи спокойно.

— Съжалявам за баща ти — обади се Карън. — Ужасно нещо.

Стоун кимна. Карън изглеждаше доста мрачна.

— Чарли, ти не си ли в разузнаването? Знам, че не е моя работа, но това свързано ли е със случилото се? — попита тя.

Стоун вдигна рамене.

— Тогава какво предполагаш, че става? — попита Чип.

— Нямам представа — излъга Стоун, защото чувствуваше, че няма сили да им довери и малката частица истина, която знаеше.

— Какво възнамеряваш да правиш? — попита го Карън.

Нито той, нито тя го гледаха в очите. Дали и те не му вярваха? Дали не си мислеха, че лъже?

— Отчасти това зависи от вас — каза Стоун. — Ако бих могъл да остана няколко дни…

— С удоволствие — съгласи се Роузън. — Имаме една стая за гости, която изобщо не използуваме.

— Аз… просто не зная как да ви се отблагодаря. Трябва да си възстановя контактите, да се обадя тук-там.

— Бих могла да ти намеря адвокат, ако искаш — предложи Карън.

— Много ти благодаря. Но първо трябва да се свържа с някои хора. Чип, моля те, кажи ми нещо. Всички тези статии за мен в „Глоуб“. Откъде вестникът получи сведения? От бостънската полиция ли?

— Не беше от полицията — отвърна Чип. — Питах репортера, който ги написа, Тед Янковиц. Той ми каза, че са от ФБР. Я ми кажи, гладен ли си? Ще ти донеса нещо.

Карън стана и тръгна към кухнята.

— И кой беше? — продължи Стоун. — Какво е казал този служител на ФБР?

— Казал е, че си замесен в някаква работа с нарушаване на държавната тайна или нещо от този род. Убеден съм, че не е вярно.

— Естествено, че не е вярно, Чип.

— Точно така казах и на Янковиц.

Стоун стана и остави чашата си. Отиде до прозореца и погледна надолу към улицата.

— Какво има? — попита Чип.

— Онази кола там. Преди я нямаше.

— За какво говориш? Спокойно, Чарли.

Но там беше спряла кола, точно пред блока. Най-обикновена, нова американска кола. Точно от тези, които службите използуваха за скрито следене. Вътре нямаше никого. Беше паркирана на забранено място и сигналните светлини бяха включени.

По стълбището отекваха стъпки. Някой се качваше.

— Какво си направил, да те вземат мътните?! — изкрещя Стоун. — Обади се, докато бях под душа, нали? Чух те.