Шадоу стрийт 77 [bg]

Мики Дайм

Не знаеше какво се беше случило с труповете. Нямаше представа защо инсталационното помещение се беше променило. Не знаеше какво да очаква.

Накрая реши, че трябва да се върне в апартамента си. Снимките на майка му, мебелите й, нещата, които тя обичаше, щяха да го доближат максимално до нея. Вещите й, спомените й, те щяха да го вдъхновят. Тогава щеше да знае какво да прави.

Ако това не подействаше, може би беше настъпил моментът за Спаркъл и Айрис. Все пак се чувстваше отхвърлен, както се беше почувствал унизен от онази сервитьорка преди петнайсет години. Тогава светът го беше отхвърлил. Беше се почувствал толкова малък и глупав от неуважителното й поведение, но му беше станало значително по-добре, когато получи каквото искаше от нея, сестра й и приятелката й; самочувствието му се беше възстановило на мига.

Излезе от инсталационното помещение и се оказа, че и коридорът в сутерена се е променил, също както стаята зад него. Мръсен, покрит с боклуци. Половината от лампите по тавана бяха счупени. По стените и по тавана бяха поникнали гъби, част от тях черни, а други искряха с жълтеникава светлина. Миришеше лошо, нямаше и помен от аромата на лимон и копринено бельо.

Загубил ориентация, той тръгна надясно, отдалечи се от северния асансьор, който му беше нужен. Под краката му хрущяха парчета от луминесцентните лампи. При всяка стъпка от мръсотията по пода се разнасяше остра, тежка воня.

След стаята на охраната и апартамента на началника по поддръжката, в ъгъла близо до тавана имаше малък телевизор. На екрана пулсираха концентрични кръгове от синя светлина. След като Мики направи десетина стъпки, някакъв изкуствен глас заговори от телевизора: „Възрастен, мъжки пол. Кестенява коса. Кафяви очи. Сутерен. Западно крило. Унищожи. Унищожи“.

Това беше прекалено. „Пендълтън“ се беше превърнал в руина за един миг. Джери и Клик Мръсник изчезнаха, както бяха мъртви. Нищо не беше както трябва. А сега някакъв умник си правеше майтап с него. Без такива. Мики беше този, който убива, не беше жертвата.

Силните действат, слабите реагират. Действието на Мики беше да извади пистолета си и да изстреля един куршум в синия екран.

Почувства се по-добре, все още объркан, но не напълно дезориентиран. Осъзна, че беше тръгнал в погрешна посока.

Преди да поеме обратно, реши да надникне в стаята на охраната. Не му беше ясно как тялото на Върнън Клик би могло да се върне там от инсталационното помещение, но се беше дянало някъде, а това беше най-вероятното място, на което да го търси.