Вятърните мелници на боговете [bg]

— Чудесно — каза Мери, — радвам се да чуя това. Иска ми се нашите закони в това отношение да бъдат още по-строги.

Истрасе я гледаше учудено.

— Тогава сте на едно и също мнение с мен.

— Абсолютно. Всеки, който продава наркотици, си заслужава затвора. Но Хана Мърфи не е продавала наркотици. Тя е предложила да даде марихуана на любовника си.

— Това е същото. Ако…

— Не съвсем, капитане. Нейният любовник е бил лейтенант от вашата полиция. Той също е пушил марихуана. Наказали ли са го?

— Защо трябва да го наказват? Той просто е събирал доказателства за едно криминално престъпление.

— Вашият лейтенант има жена и три деца.

Капитан Истрасе се намръщи.

— Да. Американката го е подмамила в леглото си.

— Капитане, Хана Мърфи е деветнайсетгодишна студентка. Вашият лейтенант е на четиридесет и три. Кажете ми сега кой кого е подмамил?

— Възрастта няма нищо общо с това — каза капитанът заядливо.

— Жената на лейтенанта знае ли за авантюрата на съпруга си?

Капитан Истрасе ококори очи.

— Защо трябва да знае?

— Защото това ми изглежда като чиста клопка. Мисля, че трябва да направим този случай публично достояние. Международната преса ще се впечатли много.

— Няма да има никакъв смисъл от това — каза той.

И тя хвърли коза си:

— Защото по чиста случайност лейтенантът е ваш зет, нали?

— Съвсем не! — отговори капитанът доста троснато. — Искам просто справедливостта да възтържествува.

— И аз това искам — увери го Мери.

От досиетата тя бе разбрала, че зетят се е специализирал в сприятеляването с млади туристи — както от мъжки, така и от женски пол, — след което преспива с тях, предлага им места, където да търгуват на черно или да купуват наркотик, а после ги издава на полицията.

Мери продължи, но тонът й вече звучеше помирително:

— Не виждам никакъв смисъл дъщеря ви да научи за поведението на съпруга си. Мисля, че за всички ни ще бъде най-добре, ако вие тихомълком освободите Хана Мърфи от затвора, а аз я изпратя незабавно в Щатите. Какво ще кажете за това, капитане?

Той седеше и обмисляше ситуацията и по всичко личеше, че бе силно разгневен.

— Вие сте много интересна жена — каза той най-после.

— Благодаря ви. Вие пък сте много интересен мъж. Очаквам госпожица Мърфи днес следобед в кабинета си. Ще се погрижа да отлети от Букурещ с първия самолет.

Той сви рамене и каза:

— Ще използвам, доколкото мога, слабото си влияние.

— Вярвам, че ще го направите, капитан Истрасе. Благодаря.

На следващата сутрин благодарната Хана Мърфи летеше към дома си.