Игри на злото [bg]

— Ей, Кук излиза.

Стейси хвана ключовете да запали колата.

— Чакай — спря я Досън. — Май ще ходи пеш.

— Мааамка му — проточи Стейси и двамата се измъкнаха от автомобила.

Улицата беше насред жилищен комплекс: между къщите и отляво, и отдясно имаше алеи и пътеки. Най-добрата приятелка на Стейси от гимназията живееше на двеста метра от мястото, на което стояха сега. Двете с нея бяха кръстосвали квартала безброй пъти.

С Кевин се прикриха зад един висок жив плет. Стейси предпазливо надникна.

— Запътил се е към пешеходната алея под железопътния прелез.

— Може ли да го последваме? — попита Досън.

Стейси поклати глава.

— Прелезът не е достатъчно дълъг. Обърне ли се, ще ни види.

Щом мъжът изчезна от поглед, двамата пресякоха тичешком улицата. Стейси бързо прецени ситуацията. Разстоянието между тях и Кук беше прекалено малко.

— Къде извежда алеята? — попита Кевин.

— На Съдърланд Роуд. Ако завие наляво, ще трябва да мине през индустриалната зона, надясно са само къщи, на отсрещната страна има морава и парк.

Стейси погледна отново. Кук излезе от противоположния изход на алеята.

— Тичай! — нареди тя. Трябваше да видят в коя посока поема обектът им.

Спринтираха до изхода на алеята. Ако беше завил наляво или надясно, трябваше да го видят отново.

Стейси пресече следващата пряка. Мъжът вървеше право напред.

— Тръгнал е през моравата. Ако изостанем твърде много, ще го изгубим от поглед, а паркът има три изхода.

— Мамка му — рече Досън.

Стейси отлично го разбра. На откритото не можеха да поддържат безопасна дистанция, а без светлината на уличните лампи обектът бързо щеше да се скрие от очите им.

Двамата забързаха през парка, докато все още виждаха Кук пред себе си. Стигнаха на десетина метра зад него и забавиха крачка, за да не го приближават повече.

Досън мълчаливо посегна и докосна лакътя на Стейси.

— Какво има, Кев?

— Хвани ме за ръка, Стейс.

Налага ли се? помисли Стейси. Честно казано, не знаеше какви ги е вършил с тия ръце.

Въпреки това улови ръката му и стисна силно, докато не усети как ставите на дланта му се отъркаха една в друга. Чест правеше на Кевин, че не издаде нито звук.

— Къде излиза това? — попита той. Кук се беше запътил към най-близкия изход на парка.

— Има още къщи. Натам е и училището. В дъното на улицата е библиотеката, а срещу нея има няколко магазина.

Фигурата на Кук отново изплува в светлината на уличните лампи. Следователите мигом ускориха крачка. Имаха отлична видимост. До края на улицата имаше само един десен завой.

Двамата спряха в мрака на парка и проследиха с очи как Чарли Кук стигна до края на улицата и сви надясно.

Отново хукнаха.

Този път Досън спря пред ъгъла и надникна.

— Пресече — отбеляза и зачака Стейси да си припомни какво има нататък в квартала.