Фурията на Първия лорд [bg]

— Кървави врани — изруга Амара. — Това са диви фурии.

Пребледнялата Верадис я погледна невярващо.

— Всичките тези? Т-това е невъзможно.

Но явно не беше. Не и след толкова месеци война срещу ворда. Врагът беше безразборен при клането си. И всеки убит алеранец означаваше повече фурии, които ще излязат извън човешки контрол. По някакъв начин вордът беше успял да събере цели легиони от смъртоносните същества. И това не беше проблем като този да се справиш с ветрогони по време на буря, причинена от фурии, скривайки се в постройка от камък и пръст. Ако някой опита да се скрие от тази тълпа по този начин, земните фурии ще го смачкат в собственото му убежище, и то при условие, че преди това дървесните фурии не са го последвали вътре или огнените фурии не са превърнали това, което би трябвало да е убежище, в смъртоносна пещ.

Дивите фурии не можеше лесно да ги сплашиш или разубедиш да не са агресивни. Изискваха се умения на опитен призовател, за да се справиш с тях. На гражданите на Алера им бе отнело векове, за да установят ред в населените територии на Империята и по пътищата.

И сега цената на няколко века опасности и смърт се носеше към алеранските линии.

Легионите никога не биха могли да се изправят пред съкрушителния удар на тези диви фурии. Простото им оцеляване би изисквало цялата им концентрация и всички фурии под техен контрол — което от своя страна означаваше, че няма да могат да ги насочат към ворда. А в чисто физически сблъсък нашествениците щяха да прегазят алеранците като мравки.

А ако дивата орда пробие линиите на легионите и се втурне към Рива с всички нейни жители и бежанците, които живееха там сега… смъртта им щеше да бъде жестока и ужасна, а загубата на животи — огромна.

Врагът току-що беше превърнал Рива от крепост в капан. Амара усети как диша по-тежко и по-учестено, отколкото е нужно. Доколкото знаеше, никой от алеранските летци не действаше толкова високо, колкото нейната група. А групите, които летяха по-ниско, не можеха да видят приближаващата заплаха преди да е станало прекалено късно, за да се реагира.

Амара въздъхна и сподави желанието си да изкрещи от разочарование.

— Алдрик — рязко заповяда тя, — вземете Въздушните вълци и се върнете обратно в Рива, в кулата на Върховния лорд. Останете там, за да защитите лорд и лейди Рива, и реагирайте на всяка необичайна ситуация, изискваща намесата на вашия екип.

Погледът й се премести към Верадис.