Фурията на Първия лорд [bg]

— Виждаш ли? — малко по-късно успя да каже Тави. — Малки пропадания като това не представляват проблем.

Макс леко се усмихна.

— Демос ме изпрати да ти предам, че предлага примерно след около час да спрем да хапнем. Неговите призователи на дърво започват да се уморяват.

— Нямаме време — отвърна Тави.

— Все още ще има достатъчно време, за да разбием корабите си на малки парчета, преди да стигнем до Фригия — каза Макс. — Няма смисъл да правим всичко още първия ден.

Тави го погледна и се усмихна. Пое си дълбоко дъх, докато размишляваше, след което кимна:

— Добре. Нека по негова преценка Демос да даде сигнал на флота да спре за почивка — той примижа напред срещу отблясъците на дневната светлина върху леда и снега. — Докъде стигнахме?

Макс вдигна ръце и създаде въздушна леща пред лицето си, насочена към кула Шилдоул, покрай която минаваха в момента. В каменната й стена над входната порта за войските беше изсечен номер.

— Петстотин тридесет и шест мили. За седем часа — той поклати глава и каза с тъжен глас: — Почти толкова бързо, колкото с полет.

Тави замислено хвърли поглед на Макс.

— Дори е по-добро, наистина. Преместваме повече войски, отколкото всеки летец в Алера би могъл да носи. Помисли какво може да означава това.

— Какво? — отвърна Макс. — По-бързо преместване на войски?

— Или храна — каза Тави. — Или доставки. Или търговия със стоки.

Макс вдигна и двете си вежди, после ги отпусна и се намръщи.

— Можеш да преместиш товари от единия край на Стената до другия за няколко дни. Дори по тракт с фурии от Фригия до Антил е шестседмично пътуване. Трябва да се слезе чак до Алера Империя и тогава… — гласът му заглъхна и той се изкашля: — Хм. Извинявай.

Тави поклати глава и леко се усмихна.

— Всичко е наред. Няма смисъл да се преструваме, че не се е случило. Дядо ми знаеше какво прави. На негово място аз вероятно бих направил същото.

— Таургски глупости — презрително каза Макс. — Не. Твоят дядо е убил стотици хиляди свои хора, Тави.

Тави усети горещ прилив на гняв в гърдите си и погледна към Макс.

Макс се изправи срещу него и вдигна вежда.

— Какво? — попита спокойно той. — Ще се биеш с мен всеки път, когато ти кажа истината? Не се страхувам от теб, Калдерон.

Тави стисна зъби и извърна поглед.

— Той умря за Империята, Макс.

— И взе много добри хора със себе си, когато си отиде — отвърна Макс. — Не казвам, че беше лош Първи лорд. Просто казвам, че ти не си като него — той сви рамене. — Мисля, че твоите решения са много по-различни от неговите.