Фурията на Първия лорд [bg]

Гай Атис беше намерил начин да промени това.

Вместо рев на понесли се с пълна мощ огромни огнени сфери, във въздуха се появиха хиляди мънички светлинки, като светулки, и се понесоха към настъпващите ворди. Миг по-късно Амара започна да чува едва доловими избухвания, пук, пук, пук, като детските празнични фойерверки в деня на лятното слънцестоене. Светлинките се сгъстиха и удвоиха, създавайки ниска стена пред врага, който се носеше напред, без да забавя скоростта си.

Само по себе си нито едно от тези малки огнени оръжия не представляваше смъртоносна заплаха дори за хора, камо ли за бронираните вордски воини — но те бяха стотици хиляди и се създаваха без почти никакво усилие. Докато малките огнени пъпки продължаваха да разцъфват, въздухът около тях започна да трепти, превръщайки искрящата линия от светлина в ивица нажежен въздух, който сякаш грееше от собствения си огън.

Челните редици на ворда се гмурнаха в бариерата и умряха болезнено. Писъците им долетяха до Амара като далечно ехо и с малко помощ от Сирус тя видя, че вордът се е придвижил на не повече от двадесет фута през смъртоносната пещ, която Гай Атис им беше приготвил. Воините залитаха и падаха, изпечени живи, парчета плът и броня капеха от тях и мигновено се превръщаха в пепел, която издигащия се вихър от горещ въздух изстрелваше нагоре. Десетки хиляди ворди умряха през първите шейсет секунди.

Но те продължаваха да прииждат.

Движейки се с неистова енергия, вордите без капчица колебание се хвърляха в огнената преграда и умираха с хиляди — и всеки загинал ворд поглъщаше част от енергията на огъня на фуриите. Случващото се напомни на Амара за трудността да се поддържа лагерен огън при гръмотевична буря. Със сигурност една капка не би могла да угаси огъня. Щеше да изсъска и да се изпари — но рано или късно огънят щеше да угасне.

Вордът започна да пробива, прескачайки над овъглените трупове на загиналите, използвайки като щитове телата на своите другари, които бяха паднали от горещината, но всеки следващ ворд достигаше няколко крачки по-напред от този пред него.

Сигнали от Легиона на короната изтеглиха линията от смъртоносна топлина обратно към редиците на легионите, принуждавайки врага да плати пълната цена за тези последни няколко ярда земя. В същото време те не можеха да преместят ивицата нажежен въздух прекалено близо до алеранските линии, без да изложат собствените си войски на горещината — а и така щеше да се скрие движението на ворда от погледите на алеранските командири. Затова когато вордът отново започна да пробива, от Легиона на короната беше подаден още един сигнал и огнената бариера изчезна.

Секунди по-късно вордите стигнаха до алеранците.