Фурията на Първия лорд [bg]

Отне им само няколко минути съвместни усилия — и след това на половин дузина места точно зад най-предните редици на ворда от земята се издигнаха огромни въртящи се колони от пепел, сажди и изгорена земя. Циклоните изреваха и завиха от неистов глад, след което нетърпеливо се втурнаха през вордските редици, подхващаха съществата като мравки и ги хвърляха на стотици фута във въздуха — когато не пробиваха черупките им с малки камъчета, приличащи на миниатюрни върхове на стрели, те просто ги разкъсаха на парчета. Всеки циклон се управляваше от собствен екип въздушни призователи, които внимаваха смъртоносното им торнадо да не се обърне към алеранските линии. Ветрогони — блестящи бели форми, подобни на скелетоподобни човешки фигури, но с пелена от дим и мъгла вместо крака — започнаха да изскачат от циклоните и да нападат всичко, което се озовеше пред тях.

Амара поклати глава. Беше попадала в капана на буря, предизвикана от фурии, без никакво убежище наоколо, и смъртоносните диви вятърни фурии почти я бяха разкъсали на парчета. С тези циклони Гай Атис създаваше стотици същества, които щяха да тормозят региона в продължение на десетилетия, ако не и векове, заплашвайки както холтърите, така и домашните и дивите животни.

Амара се застави да остави този ред на мисли. Смяташе, че поне в това отношение Акватайн е напълно прав — ако вордът не бъде спрян тук и сега, нямаше да има холтъри. Нито домашни или диви животни.

„Ние не се борим само за себе си“ — помисли си тя. — „Ние се борим за всичко, което живее и расте в нашия свят. Ако не спрем ворда, нищо от това, което сме, няма да остане. Просто ще престанем да съществуваме и няма да остане никой, който да ни помни.“

Освен, може би, самият ворд.

Амара стисна силно юмруци и едва се въздържа да не призове Сирус и да добави собствените си умения към битката долу.

— Графиньо? — извика Верадис с треперещ глас.

Амара се огледа, докато не забеляза по-младата жена, която висеше на няколко ярда по на юг и малко по-ниско от самата нея. Тя промени своя въздушен поток, за да се озове до позицията на цересийската гражданка.

— Какво има?

Верадис мълчаливо посочи пътя, идващ от югозапад.

Амара се намръщи и накара Сирус да приближи пътя за по-ясна видимост. Отначало при слабата светлина на бледата луна не се виждаше нищо. Но след това леко трептене на светлина по-надолу по пътя привлече вниманието й и тя се оказа втренчена в…

В някаква движеща се маса. Това беше всичко, в което можеше да бъде сигурна. Различаваше се от потока все още прииждащи форми на вордски воини по това, че липсваха хитиновите проблясъци на вордските брони, както и синхронната, люлееща се маса от същества, движещи се под контрола на един разум. Тук имаше трептене на светлина, движеща се сред това тяло, с неправилна форма, разстояние и цвят, иначе тя изобщо нямаше да може да види нищо.

Амара се съсредоточи и промърмори на Сирус да приближи още повече далечния път. Не беше лесно, защото трябваше да поддържа и въздушния си поток, но след малко усилия пътят се фокусира и Амара видя последното нещо, което бе очаквала да види в редиците на ворда.