Фурията на Първия лорд [bg]

Исана направи няколко дълбоки вдишвания, фокусирайки усилията си през болката, и призова Рил. Беше по-трудно, много по-трудно, отколкото ако имаше поне малка купа с вода, но тя успя да затвори раната. Няколко мига по-късно тя успя да облекчи донякъде болката и между това и спирането на кървенето се почувства замаяна, леко еуфорична, а мислите й бяха преплетени в объркана плетеница. Сигурно изглеждаше ужасно, половината й лице беше покрито с кръв. Роклята й беше съсипана. Нямаше причина да не използва ръкава си, за да се опита да избърше кръвта, макар че кожата й беше нежна и тя си помисли, че вероятно не е постигнала нищо друго, освен да я размаже още повече.

Исана преглътна. Гърлото й изгаряше от жажда. Трябваше да се концентрира, за да намери начин да оцелее, за да оцелее и Арарис. Но какво би могла да направи тя тук, застанала пред това създание?

Тя погледна нагоре, за да открие, че пещерата е преобразена. Зелена светлина се вихреше и танцуваше в кроача, покриващ тавана на пещерата. Безброй ярки светлинни точки се подреждаха в бавно люлеещи се редове. Други се стрелваха и плуваха. Трети пулсираха с различна скорост. Вълни от светлина, с фини вариации в нюансите, се лееха над тавана, докато вордската кралицата, напълно неподвижна, се взираше в тях, а нейните извънземни очи отразяваха зелените точки като черни бижута.

Исана усети леко гадене от кипящите органични движения на светещия екран, но беше поразена от впечатлението, че там има нещо, някаква връзка между светлинките и вордската кралица, която тя не можеше да проумее. Може би, помисли си тя, очите й просто не бяха достатъчно сложни, за да видят онова, което виждаше вордската кралица.

— Атаката напредва по план — разсеяно каза кралицата. — Гай Атис, както го наричат сега, е обикновен командир. Способен е, но не ми показва нищо, което да не съм виждала преди.

— Той унищожава вашите сили — тихо каза Исана.

Вордската кралица се усмихна.

— Да. Той значително е увеличил ефективността на легионите. Войниците, които ми избягаха миналата година, сега умират тук. Той използва добре живота им — кралицата погледа още малко, преди спокойно да попита: — Вие бихте ли дали живота си за него?

Стомахът на Исана се сви, когато си помисли как Акватайн носи короната на Първия лорд. Тя си спомни своите приятели, които беше погребвала заради интригите му през целия си живот.

— Да, ако е необходимо — отговори тя.

Вордската кралица я погледна и попита:

— Защо?

— Нашите хора се нуждаят от него — отговори Исана.

Кралицата бавно наклони глава на една страна. После каза:

— Не бихте го направили за него.

— Аз… — поклати глава Исана, — не мисля така. Не.

— Но ще го направите за тях. За тези, които се нуждаят от него.

— Да.

— Но вие ще сте мъртва. Как това ще послужи на вашите цели?