Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Тави се намръщи:
— Как така?
Макс направи жест към предната част на кораба.
— Старият Секстус никога не би поставил своя кораб начело на флотилията, където може да пострада, ако летците ни станат небрежни или нямат късмет. Той би… — Макс замислено присви очи. — Той би поставил отпред двама или трима от най-лошите си капитани, или пък от най-добрите. Най-лошите, за да се отърве от некадърниците, ако някой кораб се разбие, а най-добрите — защото именно те биха били хората, които могат да оспорят авторитета му.
Тави изсумтя.
— Не става. Имам нужда от всичките си капитани. А Демос е най-добрият капитан в моя флот.
— Не допускай Варг да чуе това — каза Макс. — А като говорим за безсмислени рискове…
Тави завъртя очи.
— Трябваше. Ако на шаманите беше дадено време да нагнетят ярост в канимите заради двамата, които убихме, Варг не би се осмелил да ги остави в Антил от страх, че ще загуби контрол. Като измести проблема към въпрос, засягащ честта му, той помогна за стабилизирането на ситуацията. Сега Варг е защитник на убитите създатели, а не шаманите. Той все още контролира.
— Така че, когато те убие, всичко ще се подреди както трябва — каза Макс.
— Няма да се стигне до истински дуел — уверено каза Тави. — Никой от нас не иска това. Правим го само за да принудим шаманите да сдържат другите каними, а не да ги подтикваме да предприемат действия и евентуално да отстранят Варг от властта. Но ако Варг може да изтръгне зъбите на шаманите, тогава няма да има нужда от дуел. Ще разрешим проблема, преди да се стигне до кръвопролитие.
— Вероятно — добави той след известно колебание.
Макс изсумтя.
— Ами ако не го направи? Знаеш ли, той взе шаманите със себе си.
Тави сви рамене.
— Съмнявам се, че всички те ме искат мъртъв, Макс. И те имат опит в борбата с ворда. Би бил глупак да ги остави зад гърба си. Той ще се справи с тях.
— Добре. А ако не се справи?
За един мълчалив миг Тави се загледа в пътя пред тях и каза:
— Тогава… ще трябва да го убия. Ако мога.
Те се държаха за предпазните въжета, докато „Слайв“ се тресеше и летеше по леда. След малко Макс сложи ръка на рамото на Тави и после предпазливо се отправи към кърмата, за да предаде заповедта на капитан Демос.
Глава 18
За Амара следващите няколко часа се сляха в едно размито петно.
Тя се спусна на площадката в центъра на Легиона на короната, чиито легионери бяха служили в Алера Империя в продължение на много години и мнозина можеха да я познаят от пръв поглед.
Амара едва не се наниза на едно копие, а уплашеният легионер, върху когото почти се приземи, едва не я наръга с гладиуса си.
Само бързата намеса на друг легионер му попречи да забие острата стомана в гърлото на Амара.
След това трябваше да убеждава мъжете, че само техният центурион може да чуе думите й, след това направи същото и продължи по командната верига чак до капитана на Легиона на короната.
Капитан Майлс беше по-официално изглеждаща версия на по-големия си брат Арарис Валериан. Беше със същия ръст и имаше същата здрава, мускулеста фигура. Косата му беше с няколко нюанса по-светла от тази на Арарис, но и двамата имаха достатъчно сребърни нишки, за да направят разликата незабележима. Сър Майлс, образец на капитан на легион във всеки инч, закуцука към нея, движейки се бързо, а лицето му беше потъмняло от гняв.
Не беше изненадващо. Амара не можеше да си представи капитан, който би се зарадвал, ако го занимават с някакъв административен въпрос сега, когато битката тъкмо се разгръща.
Само един поглед към Амара и лицето на Майлс изцяло побеля.
— Кървави врани — каза той. — Колко е зле?
— Много — отговори Амара.
Майлс с рязък жест заповяда на легионерите, държащи ръцете на Амара, да я пуснат.
— Иска ми се да мога да кажа, че се радвам да ви видя отново, графиньо, но за моя вкус вие твърде често сте били предвестник на опасности и проблеми. Как мога да ви помогна?
— Имате предвид, как можете да се отървете от мен — каза Амара и се усмихна. — Трябва да се срещна с Аква… с Гай Атис. Сега. Възможно най-скоро.
Очите на Майлс се присвиха, после едва доловима, сурова усмивка докосна устните му.