Фурията на Първия лорд [bg]

Амара прошепна на Сирус да увеличи картината, след което огледа цялата фронтова линия.

Миналата година почти цялата вражеска пехота се състоеше от ниски, бързо движещи се имитации на свирепите гущери от каларанските блата — гаримите. Повечето от останалите изглеждаха като въплъщение на кошмарите на алеранските воини — ръцете им бяха трансформирани в пробождащи и посичащи сърпове, а големи крила, подобни на крилата на бръмбари или водни кончета, можеха да ги повдигат за атака от въздуха.

Сега вордът беше придобил нови форми.

Повечето от тях, доколкото виждаше Амара, приличаха на някакви огромни богомолки, въпреки че бяха малко по-ниски и по-набити. По земята те се придвижваха на четири крака, докато двата им предни крайника завършваха със сърповидни остриета. Причината за промяната стана очевидна след секунди, когато Амара видя как един от тези огромни сърповидни нокти се вдига нагоре и после пада надолу заедно с неестествено дългия крайник на ворда.

Върхът му мина над стената от щитове на легионерите от Легиона на короната и се потопи надолу с нечовешка сила, пробивайки горната и задната част на шлема на злополучен легионер, убивайки го моментално.

Вордът не спря дотук. Съществото издърпа тялото на легионера от линията, като го люлееше наляво-надясно по такъв начин, че да удря легионерите от двете страни на мъртвеца. Други ворди се втурнаха към отворилата се дупка и много мъже загинаха, докато съществата забиваха остриетата си или закачаха щит на легионер, за да го измъкнат от защитната формация.

Изглежда вордът беше разработил нови тактики, съответстващи на новите му форми.

Но и Акватайн също.

Само секунди след атаката на ворда двама мъже, въоръжени с чукове с невероятни размери, се появиха от задните редици — рицарите на земята. Черпейки сила от земята под себе си, те пристъпваха напред, разбивайки хитин и убивайки ворди с всеки замах на тежките си оръжия. За броени секунди те убиха или отблъснаха всички ворди наоколо, след което се върнаха в първоначалните си позиции. Когато приключиха, центурионът с полилавяло от крещене лице възстанови линията и реда сред хората си.

Амара огледа редиците, броейки тежките оръжия.

Беше шокирана от броя на земните рицари, които видя да чакат в резервни позиции в третия или четвъртия ред на всеки легион, готови да пристъпят напред и да затворят слаби точки в линията на отбраната.

Според каноните на стандартната тактическа доктрина, силата на рицарите на земята трябваше да бъде съсредоточена на едно място, способна да смаже всеки враг, като смъртоносен връх на копие.

Тогава тя осъзна — в сегашната ситуация стандартната тактическа доктрина беше заменена от отчаянието на защитниците на Империята. Стандартната доктрина се основаваше на предположението, че рицарите, надарени с дарбата да призовават фурии, ще бъдат недостатъчно поради простата причина че винаги е било така. Но ето че сега гражданите, които се включваха в битката, бяха с порядък повече от рицарите в легионите. Така можеха да си позволят да разположат обикновено оскъдните сили на поддържащи позиции в строя. Тук беше съсредоточена много енергия на фурии.