Фурията на Първия лорд [bg]

За разлика от тях легионите бяха залети в светлина. Нагоре и надолу по алеранските линии, пред отделните центурии и кохорти пламтяха огньове, създадени от фурии, всеки в цветовете на своя легион и роден град. В центъра Легионът на короната представляваше море от алени и лазурни пламъци, от двете му страни бяха Първи и Втори акватайнски, забулени в пурпурен огън. Десният фланг, съставен от ветерани на Върховен лорд Антилус, грееше със студена бяло-синя светлина, докато левият фланг, съставен пак от ветерани, но на Върховен лорд Фригия, беше обграден от бяло-зелен огън.

Другите легиони, някои от градове без постоянни формирования и съответно с много по-малко опит от северните ветерани, запълваха пространството между тези три точки и се бяха разпръснали равномерно по богатите полета на юг от Рива в стена от масивна стомана и светлина.

Зад тях, скрити от огнената стена, Амара виждаше редици от конници, стоящи в готовност за заповедите на своите командири, когато решат къде най-добре могат да бъдат използвани. Стройни, дългокраки жребци от равнините на Плацида стояха редом до масивните, мускулести бойни коне от Родес, които от своя страна стояха до рунтавите, издръжливи дребни коне на севера, малко по-високи от понита.

Акватайн не се задоволяваше да остане зад масивните укрепления, построени около града. Нашествениците бяха изтласквали алеранците от една защитна позиция към друга и той беше категорично против отбранителната стратегия на Гай Секстус още от самото начало. Подкрепен от опитните легиони от севера, той беше решен да пренесе битката при врага.

Силите на алеранците започнаха да се движат напред.

От високото Амара понякога успяваше да види цели кохорти от рицари Аери като черни петна сянка далеч отдолу, рязко очертаващи се на фона на осветените колони на легионите на земята. Те бяха доста по-малко, отколкото би трябвало да са спрямо силите в движение. Алеранските рицари Аери бяха претърпели огромни загуби в битката за защита на Алера Империя. Тяхната жертва беше един от факторите, спомогнали врагът да бъде подтикнат да хвърли почти всичките си сили за последното нападение над самия град — нападение, довело до унищожаването на атакуващите ворди.

Последният самоубийствен гамбит на Гай Секстус бе купил на Алера времето, необходимо на Империята да се възстанови и да се подготви за тази битка, но цената беше сериозна — и Амара се страхуваше, че сравнителната им слабост в небето ще остави легионите със смъртоносно слабо място.

Авангардът на прииждащите ворди достигна на четвърт миля от предните редици на настъпващите легиони и фонтани от алена и синя светлина се изстреляха в небето от Легиона на короната — сигнал на Акватайн да започне. Рицарите и гражданите на Алера, след месеци на подготовка и страх, след повече от година унижения и болка, причинени от нашествениците, бяха готови най-накрая да им дадат подходящ отговор.