Фурията на Първия лорд [bg]

Глава 17

Тави стоеше на носа на „Слайв“ и се взираше напред, докато флотът се плъзгаше по дългата ивица лед, проточила се от северната страна на Защитната стена.

Пътуването не беше леко.

Допълнителни въжета и парапети бяха добавени по целия кораб, а Тави оставаше на крака само благодарение на това, че се държеше за въжетата с две ръце.

Той вече беше свикнал с пронизващия звук, издаван от плъзгачите, докато се плъзгат по леда — нещо като безкрайно съскане, което продължаваше и продължаваше, и продължаваше. Корабът вибрираше и трепереше, докато се движеше напред под напора на неестествено постоянния северозападен вятър, а платната бяха нагласени така, че да се възползват максимално от него.

„Слайв“ скърцаше и стенеше при всяко тръскане и вибрация. Тези от екипажа, които не бяха ужасени до смърт, трескаво тичаха нагоре и надолу по кораба и влагаха всичките си умения като призователи на дърво, за да попречат на дъските да се разпаднат на части от напрежението.

— Ето го — извика Тави и посочи напред, където легионерско копие с привързано парче зелен плат беше забито в леда.

Красус и неговите въздушни призователи летяха пред флота, за да гарантират, че замръзналият път, който ледените им бяха създали, остава гладък и безопасен.

Е, относително безопасен. Скоростта на корабите беше по-бърза от всичко, за което Тави някога беше чувал, с изключение на реален полет. През първите три часа те изминаха разстояние, за което на един легион би му трябвал цял ден преход по тракт. При такава скорост, ако килът на кораба попадне на участък гола земя, инерцията щеше да го накара да се разцепи по цялата си дължина.

„Тиберий“ всъщност беше попаднал на такъв участък, където ледът не бе успял да се втвърди достатъчно.

Тави бе гледал в безпомощен ужас как на сто ярда от него корабът се наклони, крилете му се счупиха и започна да се преобръща, мачтите му се натрошиха като клечки, а палубата се разлетя на трески — и огромната маса отломки на обречения кораб безмилостно смачка екипажа.

Три други кораба също се бяха разпаднали, губейки стабилност от силните пориви на вятъра, грешно управление на платната или просто поради лош късмет. Подобно на „Тиберий“, и те се бяха разлетели на парчета.

Тави осъзна, че изпитва някакво малодушно чувство на облекчение, че поне не е видял с очите си как носещите се с пълна скорост по леда кораби са се разбили и никой не е оцелял. Каними и хора бяха просто смазани и разкъсани като захвърлени в калта кукли.