Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Ронин поклати глава. Ако продължаваше да си задава подобни въпроси, скоро щеше да повярва, че всъщност неговият покровител е бил мозъкът зад тази мисия, че някак е внушил на по-младия магьосник да пожелае да дойде в тези негостоприемни земи.
Абсурд…
Изненадващ шум едва не накара Ронин да скочи на крака. Той осъзна, че докато е размишлявал, неусетно е задрямал. Притисна се плътно към стената и зачака да види кой идва по мрачния коридор. Със сигурност орките знаеха, че това е задънена галерия. Възможно ли бе вече да го търсят?
Но шумът, който той разпозна като приглушен разговор, бавно затихна. Магьосникът осъзна, че е станал жертва на сложната акустика на пещерната система. Орките, които бе чул, най-вероятно бяха в някоя друга галерия встрани от него.
Все пак не би ли могъл да последва тези звуци? С нарастваща надежда Ронин предпазливо тръгна в посоката, от която смяташе, че идва разговорът.
Не знаеше колко дълго бе спал, но продължавайки напред, чуваше все повече и повече шумове, сякаш Грим Батол тъкмо се събуждаше. Сред орките, изглежда, кипеше трескава дейност. Това представляваше известен проблем за магьосника. Започна да чува прекалено много звуци от всички посоки. Не желаеше случайно да попадне в залите за тренировка или пък в столовата. Целта му бе единствено пещерата, в която държаха пленената кралица.
И тогава силен драконов рев се извиси над всички останали шумове — могъщ зов, който затихна бързо. Ронин бе чул този звук на няколко пъти, но не се бе замислял над него. Сега прокле глупостта си — нима не бе вероятно всички дракони да са в една и съща зона? В най-лошия случай, ако последваше звука, щеше да открие поне един от зверовете, а оттам може би щеше да намери и пътя до покоите на Алекстраза.
За известно време придвижването му из тунелите беше безпроблемно, тъй като повечето от орките, изглежда, бяха далеч заети с някаква мащабна задача. Магьосникът се зачуди дали Грим Батол не се подготвя за битка. В този момент Алиансът би трябвало да е притиснал оркската армия в северен Каз Модан. Ако Ордата се надяваше да отблъсне хората и техните съюзници, драконовите ездачи бяха длъжни да подкрепят своите събратя.
В такъв случай трескавата дейност щеше да донесе преимущество на Ронин. Вниманието на орките щеше да бъде съсредоточено другаде, а и броят им в коридорите нямаше да е толкова голям. Без съмнение всеки ездач с обучено животно скоро щеше да бъде в небесата, поел на север.
Обнадежденият магьосник тръгна с по-уверена крачка, която секунди по-късно едва не го запрати право в лапите на двама огромни оркски воини.
За щастие те бяха още по-изненадани да се натъкнат на него. Ронин незабавно вдигна лявата си ръка и произнесе думите на една магия, която се бе надявал да запази за по-тежки обстоятелства.
По-близкият орк, изкривил грозното си лице в неистов гняв, посегна към брадвата, която висеше на гърба му. Магията улучи грамадния воин право в гърдите и яростно го запрати към най-близката каменна стена. Удряйки се в нея, оркът потъна в самата скала. Останаха видими само очертанията на тялото му с все още гневно озъбена уста, но след това дори те се стопиха и не остана никаква следа от жестоката смърт на съществото.
— Човешка отрепка! — изрева вторият, а брадвата вече бе в ръцете му. Той замахна мощно към Ронин, откъртвайки парченца от скалата, когато магьосникът успя да приклекне и да избегне удара. Оркът запристъпва напред, а огромната му матовозелена фигура изпълваше тесния коридор. Огърлица от изсушени, набръчкани палци — човешки, елфски и всякакви други — се вееше пред погледа на Ронин. Колекция, в която противникът му несъмнено искаше да прибави и неговите пръсти. Оркът замахна отново и този път ударът мина в опасна близост, като едва не разполови магьосника по дължина.
Ронин се вторачи отново в огърлицата, обмисляйки един безжалостен план. Той я посочи, жестикулирайки.
Магията му накара оркът да спре за момент, но след като не забеляза какъвто и да е видим ефект, свирепият воин се изсмя презрително към жалкия дребен човек.
— Ела! Смъртта ти ще бъде бърза, магьоснико!
Но докато вдигаше брадвата си, оркът усети някакво дращене, което го принуди да сведе поглед.
Палците от огърлицата — повече от две дузини — бяха докопали гърлото му.
Той захвърли брадвата и се опита да ги отдели, но те бяха вкопчени здраво. Оркът се задави от кашлица, когато пръстите оформиха зловещо подобие на ръка, която му спираше въздуха.