Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Разбира се, всичко зависеше от това дали братът на Илидан ще продължи да избягва зоркия поглед на Лунната стража. Ако някой разкриеше истината за бягството на Брокс, двамата щяха да свършат в замъка Блек Руук.
А там дори Илидан не можеше да помогне на брат си.
Нито дърветата, нито храсталакът спряха падането на адския звяр към земята. Хвърлената в небето демонична хрътка не можеше да се спаси.
Ала капризната съдба стори това, което никой друг не би могъл. Ценариус бе хвърлил злия си враг колкото можа по-надалеч, логично смятайки, че падането ще довърши делото му. И ако адският звяр се беше приземил върху камък, пръст или дънера на някой дъб, несъмнено щеше да го постигне замисленото.
Оказа се обаче, че полетът му завършва право сред дълбоко езеро — толкова дълбоко, че дори при скоростта, с която се носеше, демонът не достигна дъното.
Пътуването до повърхността почти успя да компенсира грешката на полета, ала след няколко минути хрътката все пак успя да прецапа до брега. Въпреки безполезния си крайник, звярът закуцука към една сенчеста падина, където полежа малко, докато се възстанови.
Когато насъбра сили, доколкото му позволяваха раните, демонът подуши въздуха, търсейки нещо определено. Когато го намери, застана нащрек, после бавно, но упорито пое към него. Дори от това разстояние можеше да надуши силата, излъчвана от Кладенеца на вечността. Там щеше да намери нужната магия, за да излекува осакатения си крайник.
Адските хрътки не бяха глупавите зверове, за каквито ги мислеха Брокс и Ронин, които все пак ги познаваха от собственото си време. Нито едно от безбройните чудовища, служещи на повелителя на Легиона, не бе лишено от малко ум, освен може би дивите голиати, наречени инфернали. Демоничните хрътки бяха част от своя господар и това, което те научаваха, го научаваше и Хаккар.
А от този единствен оцелял Повелителят на хрътките щеше да разбере много…
Шестнайсет
Време е.
Завръщането на Алекстраза хвана Крас неподготвен. Драконовият магьосник бе потънал толкова дълбоко в мислите си, че беше изгубил нишката на времето. Наистина нямаше представа колко дълго е чакал.
— Готов съм.
Тя се наведе и го остави да се качи на врата й. След това се понесе грациозно през древните проходи, прокопани през поколенията от драконовото ято. Скоро двамата с Крас стигнаха до обветрен изход, излизащ над обширна, покрита с облаци местност. Това бе кралството на червените дракони — спираща дъха гледка на горди планински върхове, покрити с вечен сняг и обвити в безкрайна мъгла. Крас прекрасно осъзнаваше колко висок трябва да е домът на клана му, за да е възможно повечето облаци да се намират под него. Разпокъсаната му памет смътно си припомни величието на земята, огромните долини, създадени от леда и времето, назъбените лица на върховете — всяко едно посвоему уникално.
Изведнъж се олюля — разреденият въздух не достигаше на изтормозеното му тяло. Алекстраза вдигна крила, за да го предпази от падане.
— Може би полетът не е най-доброто нещо за теб — отбеляза тя, а тонът й бе изпълнен със загриженост.
Но също така внезапно, както едва не бе припаднал, Крас се чувстваше ободрен и изпълнен с нова сила.
— Надявам се… че не съм закъснял.
Кориалстраз се носеше към любимата си, като първоначално изглеждаше почти така, както магьосникът се беше чувствал преди малко. Ала и мъжкият дракон сега се движеше, все едно е бил зареден с енергия. Докато се приближаваше, измъченото му изражение изчезна.
— Ни най-малко не си закъснял. Чувстваш ли се готов за пътуването?
— До скоро си мислех, че може би няма да мога… но сега отново съм по-добре.
Погледът му отскочи от Алекстраза към Крас, а после се върна обратно, сякаш подозираше каква е причината за внезапното му възстановяване.
Драконовата кралица прехвърли магьосника на гърба на консорта си. Когато Крас докосна по-младото си тяло, усети, че се възстановява още повече. Директният контакт с Кориалстраз почти го накара да се почувства цял.
Почти.
— Настани ли се? — запита го мъжкият дракон.