Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
След това някаква проблясваща светлина в далечината привлече вниманието му. Магьосникът протегна сетивата си до крайния им предел и видя, че това е самата Демонична душа, носеща се високо над повърхността. Простоватият на вид диск излъчваше златно сияние, което се концентрираше най-вече върху водата под него. Илидан вече знаеше достатъчно за Демоничната душа, за да разбира, че Саргерас борави с нея по-добре от всеки друг, освен черния дракон, а може би дори и от него. Даже от далечното измерение, където чакаше, демоничният повелител боравеше с невероятната сила на диска в съвършен синхрон с първичните енергии на Кладенеца.
Но къде беше порталът? Колкото и да се опитваше, Илидан не можеше да го открие около Демоничната душа. Къде тогава би могъл Саргерас да…
Проклинайки глупостта си, магьосникът погледна надолу към центъра на водовъртежа.
Погледна надолу… и видя пътя отвъд реалността, видя прохода към царството на Пламтящия легион.
Илидан си мислеше, че повечето демони вече са преминали през портала, но сега разбра, че натрапниците са били само частица от цялото. Безкрайни редици свирепи рогати войни с най-разнообразен вид чакаха своя ред, жадни за разруха. Те се простираха безкрайно, доколкото той можеше да прецени, и сред тях имаше чудовища, каквито още не се бяха появявали в Калимдор. Някой бяха крилати, други пълзяха, но всички бяха изпълнени с еднакво силен копнеж за кръв, като онези, срещу които се бе изправял.
И тогава… Илидан почувства самия демоничен повелител. Знаеше, че това е нищожна прашинка от излъчването на Саргерас, но пак бе повече от достатъчно за нощния елф, за да избяга от образа на отвъдното. Сега магьосникът осъзна, че онова, което е видял от волята на титана в миналото, е само прашинка от истината. В това място, където властелинът на Легиона съществуваше физически, нямаше преграда, която да го спре да научи за частица от секундата всички тайни, които братът на Малфурион криеше.
А ако Саргерас знаеше какво планира Илидан, съдбата на младия елф щеше да накара тази на жителите на Зин-Азшари да изглежда като мирен и приятен начин да умреш…
— Какво ти е, магьоснико? — достигна до него гласът на Варо’тен.
Илидан се насили да не потрепери, когато умът му се върна в тялото.
— Това е… всепомитащо… — отвърна той искрено. — Просто всепомитащо.
Дори капитанът не можеше да оспори това.
Манорот обикаляше по брега, а подобните му на дънери крака дълбаеха кратери в и без това разбитата земя. Чудовищните му очи блестяха с фанатизъм, какъвто Илидан никога не бе виждал у демона. Макар стихията на Кладенеца буквално да бе минала през него, страховитият генерал беше напълно сух. Това разкриваше добре известна истина за източника на магическите сили на елфите — макар и да приличаше на вода, той представляваше нещо много повече.
— Скоро… — почти изгука Манорот. — Скоро нашият господар ще влезе в Калимдор! Скоро ще дойде…
— И тогава той ще претвори този свят в истински рай! — промълви Азшара от носилката си. — Рай!
Очите на демоничния командир запламтяха с очакване… и нещо друго, което привлече вниманието на Илидан.
— Да… Калимдор ще бъде претворен.
— Колко скоро? — настоя кралицата, а устните й се разделиха и дъхът зад тях се ускори. — Много скоро?
— Да… много скоро… — отвърна Манорот. Той я подмина и тръгна обратно към двореца. — Много скоро…
— Колко прекрасно! — Азшара плесна с ръце. Лейди Важ и другите придворни дами повториха жеста й.
— Значи сме готови — изръмжа капитан Варо’тен, който изглежда се разкъсваше между желанието си Саргерас да пристигне колкото се може по-бързо и ревността към всяко живо същество, което би му откраднало чувствата на неговата кралица. — Обратно към двореца! — нареди офицерът на войниците и демоничните войни. — Обратно към двореца!
Аристократите и сатирите нямаха нужда от подобни команди. Повечето от тях вече следваха Манорот. Само Илидан изостана, защото мислите му бяха разкъсани между онова, което си мислеше, че е разчел в очите и изражението на демоничния генерал, и мярнатото от кралството на Саргерас.
Братът на Малфурион погледна назад към ревящия водовъртеж, който представляваше Кладенецът на вечността… и за първи път почувства, че огромната му самоувереност се е разклатила…
Тиранде разбираше, че се случва нещо от огромна важност, но от килията си със сигурност не можеше да разбере какво точно. Елун все още я защитаваше от похитителите й, но не й даваше нищо повече. Жрицата беше напълно сляпа за ставащото в света навън. Възможно бе дори народът й да е бил смазан от Легиона и демоните сега да се движат из Калимдор, унищожавайки останките от някога красивата земя.