Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Аврелия също видя сицилианеца и се изправи гордо, готова за конфронтация.
За тяхна изненада Агесандър не приближи. На лицето му за момент заигра усмивка, след което той изчезна там, откъдето беше дошъл.
Ханон и Аврелия се обърнаха отново един към друг, но точно тогава от кухнята излязоха Елира и още една домашна робиня. Краткият вълшебен момент помежду им беше отминал.
— Ще говоря с Квинт — увери го Аврелия. — Каквото и да се случи, трябва да държите на приятелството си. Както двамата с теб държим.
В желанието си да върне нещата такива, каквито бяха, преди да се махне завинаги оттук, Ханон кимна.
— Благодаря.
За съжаление Аврелия не успя същия ден да нахока брат си. Както обясни на Ханон по-късно, Квинт беше заминал за Капуа, без да каже нищо на никого, освен на кривокракия роб, който работеше в конюшнята. Следобедът мина, настъпи вечерта и стана ясно, че той няма да се върне. Ханон не знаеше дали да се ядосва, или да се тревожи от внезапното развитие на нещата.
— Не се безпокой — каза Аврелия, преди да се оттегли в стаята си. — Прави го понякога, когато му трябва време да помисли. Ще отседне при Гай и ще се върне след няколко дни.
Ханон нямаше какво да направи. Легна на постелката си и замечта за бягство.
Сънят дълго не го споходи.
XI.
Търсене на безопасно преминаване
След падането на Сагунт Бостар посещаваше ранените си войници всяка сутрин, разговаряше с онези в съзнание и докосваше спящите и онези, които никога нямаше да се събудят. В голямата палатка имаше повече от трийсет души, за половината от които вероятно нямаше да има нови сражения. Въпреки ужасните рани на войниците Бостар беше започнал да изпитва благодарност за загубите си. Като се вземеше предвид всичко, те бяха малки. Много повече жители на Сагунт бяха изгубили живота си, след като войниците на Ханибал нахълтаха в града, виейки като побеснели вълци. Цял ден в Сагунт ехтяха писъци. На мъже. На жени. На деца. Бостар затвори очи и се опита да забрави, но не можеше. Клането на невъоръжени хора по улиците и изнасилването не влизаха в неговите представи за водене на война. Макар че не се беше опитал да спре хората си — все пак Ханибал им беше обещал, че ще ги остави да вилнеят — Бостар не беше взел участие в касапницата. Натоварен от генерала със задачата да пази ковчезите със злато и сребро, открити в цитаделата, Малх също не се беше включил. Бостар въздъхна. Както можеше да се очаква, това не се отнасяше за Сафон.
Момент по-късно докосване по рамото го накара да подскочи.
— Добре е, че ставаш толкова рано, за да провериш как са. — Малх посочи ранените мъже под одеялата.
— Това ми е работата — скромно отвърна Бостар с ясното съзнание, че баща му със сигурност вече е посетил собствените си пострадали.
— Така е. — Малх го изгледа сериозно. — И мисля, че Ханибал има още една за теб. За нас.
Сърцето на Бостар се разтуптя.
— Защо?
— Повикани сме в шатрата му. Не ми казаха защо.
Вълнение изпълни Бостар.
— Сафон знае ли?
— Не. Реших, че ти можеш да му кажеш.
— Така ли? — Бостар се опита да задържи тона си приповдигнат. — Щом искаш.
Малх го погледна.
— Да не би да си мислиш, че не съм забелязал как двамата в последно време сте се хванали за гушите?
— Не е нищо сериозно — излъга Бостар.
— Тогава защо избягваш да ме погледнеш в очите? — остро попита Малх. — Заради Ханон е, нали?
— Така започна — отвърна Бостар. Започна да обяснява, но баща му го спря.
— Сега сте само вие двамата — тъжно каза Малх. — Животът е кратък. Изгладете различията си, преди да е станало късно за някой от вас.
— Прав си — твърдо отвърна Бостар. — Ще направя всичко по силите си.
— Както винаги. — В гласа на Малх се долавяше гордост.
Сърцето на Бостар се сви от мъка. Запита се дали е направил всичко по силите си да попречи на Ханон да излезе в морето.
— Ще се видим след половин час пред щаба. — И Малх го остави да се оправя нататък.
След като нареди на ординареца си да излъска доспехите му, Бостар тръгна право към палатката на Сафон. Нямаше много време за приготвяне, та какво оставаше за помирение. Но баща им го беше поискал и той щеше да опита.
Намери палатките на фалангата на Сафон по знамената им и бързо откри най-голямата, която също като неговата беше издигната в десния край на отряда. Платнището беше спуснато, което означаваше, че брат му или е все още в леглото, или е зает със задълженията си. Предвид навиците му в последно време първото изглеждаше по-вероятно.