Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Човешките същества рядко са такива. От раждането си ние сме удивително толерантни към други хора. Изглежда, ние също сме одомашнен вид, селектиран от група доктор-Беляевци – тоест ние самите, – да не сме толкова реактивно агресивни към непознати, да оцеляваме по-добре в градски и земеделски поселища или в лагери на ловци събирачи с много себеподобни. В някакъв момент от човешката праистория сигурно сме отстранили хората с бързо мигриращи клетки на нервния гребен и агресивни реакции. Няма значение дали сме го направили чрез екзекутирането им поколение след поколение, или чрез пращането в изгнание, в битка, или чрез някаква комбинация от трите, но сме продължили да го правим и в по-новата история, а наказателната система го прави и днес.
В сравнение с нашите по-скоро подобни на маймуни предшественици сме си дали голяма доза синдром на одомашняването – придобили сме по-женствени черти, челюстите са се смалили, зъбите са станали по-сгъстени, разликата между половете не е толкова отчетлива, сексуалната ни активност е постоянна, а понякога дори се среща кичур бяла коса на челото. Мозъците ни също са се смалили: древните скелети показват, че човешкият мозък се е свил с около двайсет процента през последните 20 000 години, а този факт често озадачава биолозите. Мозъците се смаляват също при одомашняването на други видове, включително и кучета. Рангам пише: „В разликите между съвременните хора и по-ранните ни предшественици се наблюдава ясен модел. Ние сме като вълците и кучетата“. Днес има дори доказателства кои гени са се променили, за да се стигне до този резултат. Генът BRAF например показва ясно изявена скорошна селекция при котки, коне и хора, а това е свързано с миграцията на клетките на нервния гребен.
Вероятно е малко пресилено да наречем генетиката на одомашняването иновация, макар че кучето само по себе си е страхотно изобретение. Но дали наистина е толкова по-различно от Индустриалната революция, която не е съвсем умишлена, а влиянието ѝ почти не е забелязано по онова време? И днес иновацията е далеч по-малко насочена и планирана, много по-малко, отколкото си мислим. Повечето иновации се състоят от неслучайно запаметяване на вариациите в дизайна.
Големият скок напред (в Каменната ера)
Ако изобретяването на земеделието и кучетата изглежда невероятно древно и бавно на фона на другите иновации, то колко по-отдалечено е изобретяването на сложните инструменти в края на Каменната ера преди поне 100 000 години, известно като Човешката революция? Но и това е иновация, стимулирана от същия вид сили, дали ни контейнеровозите и мобилните телефони, макар и много по-бавно.
Хората-маймуни са имали инструменти още преди Човешката революция. Преди два милиона години човекоподобните ни предшественици са разполагали с технология, съответстваща на големите им мозъци. Те са очуквали кремък, за да правят „брадви“ с остри ръбове, с които са разфасовали месо или са обработвали материали. Но в продължение на много време не е настъпила иновация, поне не и в смисъла, който влагаме днес. Артефактите са оставали едни и същи стотици хиляди години, както и методите за изработването им. Освен това изглеждали еднакво на хиляди километри един от друг на различни континенти, вероятно дори и при различните видове хора-маймуни – трудно е да различим инструментите на Homo erectus от тези на другите. Това си остава поразителен феномен, който учените се затрудняват да обяснят. Технологията е съществувала дори без намек за културно разнообразие, да не говорим за модел на иновация.
Вероятно паралелът с гнездата на птиците ще е показателен. Това са артефакти, дори технологии, построени от гръбначни с мозъци, способни да се учат. Но структурата на птичите гнезда и материалите, от които са изградени, са характерни за всеки вид и малко се различават на хиляди километри или в различните десетилетия. Лястовиците правят купички от кал, орехчетата майсторят топчици от мъх, гълъбите нареждат платформи от клечки. Строенето на гнездо е вроден инстинкт, ето защо резултатите не са кой знае колко различни. Вероятно изработването на инструменти също е било вроден инстинкт при Homo erectus.