В долината на смъртта

Олд Файерхенд правилно предположи. Само след късо време те се появиха.

— Кой е обесникът? — прошепна Сам.

— Знам ли. Не е от бандата на Уолкър.

— Сигурно е притежателят на лодката — оня заслужаващ да го обикнеш мастър… Хофтър, мисля, се казваше, ако не се лъжа.

— Възможно. Другият ще е някой моряк, както се вижда. Слушай!

— Ония отминаха! — извика кормчията на хората си. — Били са достатъчно умни да загреят, че са ни подминали, да ни намерят обаче са твърде загубени. Търсят ни по отвъдната страна.

— Проклет тип! — изръмжа Сам. — Ще те погъделичкам сетне малко с юмрук по ребрата или под носа, докато стигнеш до познание кой е същинския загубеняк.

Зад тях едва доловимо се прошумоля. Обърнаха се и видяха спътниците си от яхтата, които се бяха промъкнали насам с апаческия главатар.

— Чудесно! — каза тихо Олд Файерхенд. — Така ще ги изненадаме, че няма да помислят за отбрана. Но без кръвопролития! Достатъчно хора сме, за да се справим с тях само с пестници.

Имаше право, тъй като бе дошла и част от екипажа, сред които също боцман Джон Форнър. Залегнал до Линдсей, той му прошепна:

— Най-сетне да има пак работа за тези тук. От дълго жадувам за това.

Същевременно огледа огромните си пестници.

— Yes, само здравата да действат!

— Тихо! — повели Олд Файерхенд, понеже сега на лодката се говореше високо.

Хофтър стоеше до кормчията, физиономията му все още изразяваше съмнение.

— Много е лесно възможно, те после да тръгнат срещу течението и да обследват и този бряг — каза той.

— Нищо няма да им помогне — отговори кормчията. — Никой не може да открие скривалището ни. Нека само оня Уинтер, или както се казваше там, се появи!

— Вече е тук! — прозвуча глас.

Същевременно Олд Файерхенд се изстреля от брега право пред него и го повали с юмрук. В следващия миг бе пипнал и Хофтър.

Моряците бяха толкова изплашени, че се намериха вързани като Хофтър и кормчията на палубата, преди изобщо да им е дошло на ума за отбрана.

Олд Файерхенд побърза към каютата и отвори с трясък вратата. Там Миранда се бе отпуснала смъртнобледа на един стол. Беше се оттеглила тук и бе наблюдавала през илюминатора нападението.

— Я гледай, доня Миранда, ако не се заблуждавам! Позволете да ви поздравя. Но бъдете по-напред така добра, моля, да ми кажете къде се намира Уолкър!

— Замина.

— А мастър Уилкинс?

— Също замина.

— Я не ме залъгвайте! Къде са съучастниците ви и къде се намират пленниците?

— Заминаха, всички заминаха!

Миранда се беше окопитила. Очите й вече не бяха уплашено, а по-скоро злорадо отправени към Олд Файерхенд. Лицето й отново придоби цвета си.

— Вярно ли? — попита ловецът. — Истината ли казвате?

— Заклевам се.

Олд Файерхенд погледна мрачно надолу към нея.

— Кога?

— Преди около час.

— Накъде?

— С мохавите. Случайно се натъкнахме на тях.

— Чуйте, сеньорита, аз не ви желая злото, но горко ви, ако намеря причина за уреждане на някоя сериозна сметка с вас!