В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
— За учудване е само, че ветроходът толкова бързо е намерил някакъв баиу — рече Херман Адлерхорст. — Логично е да си помисли, че мастър Форнър, който все пак е бил боцман от екипажа на плавателния съд, също би трябвало да познава баиуто.
— Така не може да се каже! — защити се Джон Форнър. — Трябва да имате предвид, че по нашите местности едно добро скривалище може да бъде от голяма полза. Който открие някакъв баиу, не го казва на никого. На мен са ми известни няколко, за които никой хал хабер си няма и при дадени обстоятелства бих се възползвал от тях. Но това не би било възможно, ако за тях знаеха и други. Когато са ни забелязали, наблизо сигурно е имало някакъв баиу, който кормчията или някой от моряците е знаел. Аз се съмнявам, че ще можем да го открием.
— Ще видим — ухили се Сам. — Не съм кьорав и не подминавам хора, с които бих желал да си поговоря, ако не се лъжа. Напред!
Лодката, както се спомена, беше оставена открита откъм бакборда. Олд Файерхенд и Сам пропълзяха оттам вътре, проснаха завивките си да им е по-удобно и се изпънаха. Нямаше как да седят, защото не биваше толкова високо да се издига камуфлажът на лодката. Поради това нямаха видимост напред и не можеха следователно да си служат с кормилото.
Винету навлезе във водата, промъкна се под растителната покривка и се вкопчи за кърмата на лодката. Така беше в състояние, плувайки под укритието, да придава на съда желаното направление. Там, където се намираше главата му, изкуственият остров беше малко издигнат и оставен отвор, така че имаше поглед напред. А че щеше да се изтощи, такова опасение не съществуваше. Той притежаваше изключителна физическа сила и издръжливост, беше превъзходен плувец и можеше освен това да се остави да бъде носен от лодката.
Сега другите отидоха на борда на парахода.
— И умната! — подвикна им Олд Файерхенд от скривалището си. — Трябва така да застанете на палубата, като че цялото ви внимание е насочено към другия бряг! Един от вас да залегне на палубата и да следи лодката ни с далекогледа. Дадем ли знак с бялата кожа, оставете течението да ви отнесе още малко надолу и елате после насам към мястото, където сме пристанали… Сега напред!
Параходът изви и се насочи напряко през реката отново към левия бряг отсреща. После лодката заплава.
Трудно е да се открие неизвестен баиу, чийто вход е затулен от растителност. Човек трябва да внимава и за най-нищожната дреболия, при което лесно се изтощава и най-острото око.
Олд Файерхенд, Сам Хокинс и вождът на апачите не отделяха поглед от брега. Така мина доста време. Клони и листа, достигащи до водата, че и в нея, това бе всичко, което виждаха. Кой притежаваше очи с такава острота и издръжливост, за да открие в този безкраен хаос някакъв малък, може би изчезващ белег?
Така плаваха нататък и нататък, а времето сякаш се точеше все по-лениво. Никой не проговаряше нито дума. В един момент, съвсем неочаквано, Олд Файерхенд се наведе през кърмата.
— По-близо към брега… и по-бавно, много по-бавно!
Апачът последва указанието. Той беше лежал кажи-речи хоризонтално във водата, но сега отпусна тялото си, така че да застане отвесно и това забави движението на лодката — тя напредваше сега съвсем незабелязано.
— Какво има? — прошепна Сам.
— Скършени клони.
— Къде?
— На два фута над водата е откършен един доста здрав клон.
— Виждам го и… Zounds! Погледни ботуша досами водата… имаме ги, ако не се лъжа!
Кракът с ботуша принадлежеше на кормчията на «Продавача на души». Това бе мигът, когато той стоеше с Хофтър под дърветата и се надсмиваше над яхтата. И тогава подслушвачите чуха съвсем ясно думите на Хофтър:
— Тогава е късмет, че плават отсреща, а не от нашата страна.
Отговорът на кормчията остана неразбран. Отчетливо доловиха едва последните му думи:
— Пийте една студена вода! Нека си търсят, ама няма нищо да намерят!
Сам се изкиска тихо на себе си.
— О, вие магарета! Разкряскали сте се, та чак в Ню Йорк могат да ви чуят. Нас смятат за гламави, пък самите са най-големите тъпанари, ако не се лъжа.
— Те не обръщат никакво внимание на нашата купчина — отбеляза Олд Файерхенд доволен. — В кърпа са ни вързани… Сега по-бързо!
Апачът започна да плува и лодката се задвижи по-бързо.
— Тези бледолики нямат очи за виждане и мозък за мислене. Иначе щяха да ни отделят внимание.
— Да — кимна Сам. — Такъв един остров все пак не плава все направо, а често се върти около собствената си ос. Че нашият не го прави, това трябваше да направи впечатление на нехранимайковците. Нека дадем знака!