Проклетата кауза

Той замълча за момент и леко се усмихна.

— Всъщност, доктор Скарпета, в някои моменти вие не бяхте така сама, както си мислехте.

— Надявам се, че ще благодарите от мое име на Джеръд и Кай Су — казах, тъй като предположих, че те са неговите хора.

Уесли отговори вместо генерала:

— Ти можеш да го направиш лично следващия път, когато посетиш ЕСЗ.

— Генерал Сешънс — прехвърлих се на по-належащото, — имате ли представа дали бракуваните кораби имат проблеми с плъхове?

— Плъховете са проблем при всички кораби — отговори той.

— Едно от нещата, за които се използва цианидът, е унищожението на плъхове в трюмовете на кораби — казах. — Сигурно в затворения док имат запас от цианид.

— Както вече ви казах, отдавна се занимаваме с капитан Грийн — отговори генералът, който добре разбра въпроса ми.

— Във връзка с «Новите ционисти» ли?

— Не — отново го изпревари Уесли. — Той е връзката. Според мен Грийн е директната връзка на «Новите ционисти» с всичко военно, като например дока, а Роше е просто негов слуга. Детектив Роше е онзи, който досажда, шпионира и доносничи.

— Той не е убил Дани — казах.

— Дани е убит от психопат, който се слива достатъчно добре с нормалното общество и затова не е привлякъл ничие внимание към себе си, докато е чакал пред кафе «Хил». Бих го определил като бял, между трийсет и четиридесетгодишен, опитен в работа с оръжия и лов.

— Звучи като гнусния образ на кретените, които нападнаха Олд Пойнт — отбеляза Марино.

— Да — съгласи се Уесли. — Убийството на Дани, независимо дали той е бил нарочената жертва, или не, е било ловна задача, като застрелването на глиган. Човекът, който го е извършил, вероятно е купил четиридесет и пет милиметровия «Зиг» от същата изложба на оръжия, откъдето е взел и куршумите «Блек Талън».

— Доколкото си спомням, ми казахте, че пистолетът е принадлежал на ченге — напомни му генералът.

— Точно така. Но се е озовал на улицата и впоследствие е бил продаден.

— На един от последователите на Хенд — намеси се Марино. — Същият тип идиот, който е очистил Шапиро в Мериланд.

— Точно същият.

— Въпросът ми е какво според тях знаете вие? — запита ме генералът.

— Мислих много за това, но не се сещам за нищо — отговорих.

— Трябва да мислиш като тях — обърна се Уесли към мен. — Според тях ти знаеш нещо, което другите хора не знаят. Какво може да е то?

— Може да смятат, че библията е у мен — казах, защото нищо друго не ми идваше наум. — Очевидно за тях тя е свещена като индианска местност за погребения.

— В нея има ли нещо, за което не биха искали да се разчуе? — запита Сешънс.

— Струва ми се, че най-опасното за тях разкритие е планът, който вече осъществиха — отговорих.

— Разбира се. Не биха го направили, ако някой ги беше предупредил.

Уесли ме погледна. Долових хиляди въпроси в очите му.

— Какво знае доктор Мант? — запита ме той.