Проклетата кауза

— Защо никой не ни е казал нищо досега? — попитах. Уесли се поколеба за момент, после отговори:

— Нямаше доказателства.

— Тед Едингс се е гмуркал там преди смъртта си. Беше близо до една от подводниците.

Никой не проговори. После генералът каза:

— Той е бил репортер. Смяташе се, че може да е търсил реликви от Гражданската война.

— А какво е правил Дани?

Премерих думите си внимателно, защото бях ужасно ядосана.

— Изследвал е исторически тунел в Ричмънд, така ли?

— Трудно е да се каже с какво се е занимавал Дани Уебстър — отговори той. — Доколкото знам, полицаите от Чесапийк са намерили в багажника на колата му щик, който съвпада със следите, оставени по разрязаните ви гуми.

Загледах се в него за доста време.

— Не знам откъде черпите информацията си, но ако това, което казвате, е вярно, предполагам, че детектив Роше е предал тази улика.

— Май че той донесе щика, да.

— Мисля, че можете да се доверите на всички в тази стая — казах, без да отмествам поглед от очите му. — Ако стане ядрена катастрофа, аз съм упълномощена от закона да се погрижа за мъртвите. А вече в Олд Пойнт има няколко мъртъвци.

Замълчах за момент, после добавих:

— Генерал Сешънс, смятам, че трябва да ни кажете истината.

Генералът заговори:

— От известно време насам КВС са загрижени за този док.

— КВС? Какво, по дяволите, е това? — запита Марино.

— Командване на военноморските системи — обясни генералът. — Работата им е да се уверят, че докове като този спазват подходящите стандарти.

— Във факса на Едингс бе програмиран инициал КВС — казах. — Той поддържал ли е връзка с тях?

— Беше задавал въпроси — отговори генерал Сешънс. — Знаехме за господин Едингс. Но не можехме да му дадем отговорите, които искаше. Точно както не можехме да отговорим и на вас, доктор Скарпета, когато ни изпратихте факс с въпроса кои сме ние — добави той с безизразно лице. — Сигурен съм, че ни разбирате.

— А какво е МСО от Мемфис? — запитах.

— Още един номер на факс, на който Едингс бе звънял, също като вас — отговори той. — Маркетингова служба на отбраната. Те се занимават с продажбите, които са одобрени от КВС.

— Логично — казах. — Разбирам защо Едингс се е свързал с тези хора. Усетил е какво става в дока и по-точно, че стандартите са били нарушавани по доста шокиращ начин. И е разучавал историята.

— Разкажете ни още нещо за тези стандарти — обади се Марино. — На какво точно са длъжни да се подчиняват?

— Ще ви дам един пример. Ако Джаксънвил иска да получи «Саратога» или някой друг самолетоносач, тогава КВС се уверява, че извършената работа отговаря на стандартите на флотата.

— По какъв начин?

— Например градът трябва да има пет милиона, за да го поправи, и по два милиона годишно за поддръжка. А водата в пристанището трябва да е дълбока поне десет метра. От друга страна, на мястото, където е закотвен корабът, човек от КВС, вероятно цивилен, се появява веднъж месечно и проверява работата, която се върши по кораба.