Проклетата кауза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #7
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Атика»
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклетата кауза». Краткое содержание книги:
Марино паркира на улицата до службата ми. Известно време не помръднахме, заслушани в същата информация за пореден път. Не изглеждаше реална, защото тук, в Ричмънд, само на около сто километра от Олд Пойнт, денят беше чудесен. Движението беше нормално. Хората вървяха из улиците, сякаш нищо не се бе случило. Седях вторачена пред себе си, без да мога да фокусирам погледа си. Мислите ми препускаха, планирайки нещата, които трябваше да свърша.
— Хайде, док — каза Марино и изключи двигателя. — Да влезем вътре. Трябва да използвам телефона и да хвана някой от лейтенантите. Трябва да задвижа нещата, в случай че осветлението в Ричмънд изгасне или стане нещо по-лошо.
Аз също трябваше да задвижа нещата. Събрах персонала в залата за конференции и обявих тревога за извънредни обстоятелства в целия щат.
— Всеки район трябва да е готов да изпълни своята част от плана за бедствия — съобщих на присъстващите. — Ядрена катастрофа може да засегне всички райони. Очевидно Тайдуотър е най-заплашен и най-слабо покрит. Доктор Филдинг — обърнах се към заместника си, — искам вие да отговаряте за Тайдуотър. Вие ще сте действащият главен лекар, когато аз не мога да присъствам там.
— Ще направя най-доброто, което мога — смело отговори той, макар че никой нормален човек не би желал задачата, която му поставих.
— Не знам къде ще се наложи да бъда през цялото време — казах на разтревожените лица около себе си. — Работата тук ще си продължи както обикновено, но искам всички трупове да бъдат докарвани тук. Имам предвид всички трупове от Олд Пойнт, като започнем с жертвите на стрелбата.
— Ами другите случаи от Тайдуотър? — запита Филдинг.
— Другите случаи ще се работят както винаги. Разбрах, че имаме нов техник по аутопсиите, който ще запълни мястото, докато намерим постоянен.
— Възможно ли е някои от труповете, които искате тук, да са заразени? — запита администраторът, който винаги се тревожеше прекалено.
— Засега говорим само за жертви от престрелка.
— И не могат да са заразени.
— Не.
— Ами по-късно? — продължи той.
— Лекото, заразяване не е проблем — отговорих. — Просто измиваме телата и изхвърляме сапунената вода и дрехите. Друг въпрос е острото излагане на радиация, особено ако труповете са лошо изгорели и по тях има изгорели частици, както беше в Чернобил. Те ще трябва да се приберат в специален хладилен камион, а всички, които работят с тях, ще носят подплатени с олово костюми.
— Ще ги кремираме ли?
— Да, така бих препоръчала. Точно затова трябва да дойдат тук, в Ричмънд. Можем да използваме крематориума на анатомичния отдел.
Марино показа глава в залата за съвещания.
— Док? — повика ме той.
Станах и излязох в коридора.
— Бентън ни иска веднага в Куантико.
— Не може веднага — отговорих.
Погледнах към залата. През вратата видях, че Филдинг обяснява нещо, а един от другите лекари изглеждаше ужасно притеснен и нещастен.
— Имаш ли чанта с необходимите принадлежности тук? — продължи Марино, който знаеше, че винаги държа в службата си чанта с багаж.
— Наистина ли е необходимо? — запитах.
— Щях да ти кажа, ако не беше.
— Дай ми петнайсет минути да приключа събранието.
Поуспокоих тревогата и страховете, доколкото можех, и съобщих на колегите си, че ще отсъствам, защото току-що са ме призовали в Куантико. Казах им, че винаги, когато пожелаят, могат да се свържат с мен, защото нося пейджъра си.
После се качих с Марино в моята кола, защото той вече бе дал неговата в сервиза, за да оправят удареното от Роше. Забързахме по шосе 95. Радиото работеше, но бяхме чули историята толкова пъти, че я знаехме не по-зле от репортерите.
През изминалите два часа никой в Олд Пойнт не бе умрял. Поне не се знаеше за смъртен случай, а терористите бяха пуснали дузини хора да си отидат. Щастливците получили разрешение да се оттеглят по двама-трима, а медицинският персонал, щатската полиция и ФБР ги поели за прегледи и разпити.
Пристигнахме в Куантико към пет. Морски пехотинци, облечени в камуфлажни униформи, се опитваха да изпреварят бързото приближаване на нощта. Седяха плътно притиснати в камионите, закрити от торби с пясък. Минахме покрай една група, застанала до пътя, и сърцето ми се сви при вида на младите им лица. Взех завоя и внезапно високите тухлени сгради се издигнаха над дърветата. Комплексът не приличаше на военен. Човек можеше да го помисли дори за университет, ако не бяха покритите с антени покриви. Пътят към него спираше пред входа, където бяха поставени шипове, за да спират шофьори, поели по погрешен път.