Проклетата кауза

— По-спокойно? — повтори Марино, когато асансьорът спря. — Стъпка по стъпка? Нито стъпка, нито километър могат да ни помогнат. Вече сме закъснели. Започваме да сглобяваме мозайката, след като играта вече е свършила.

— Още не е свършила — казах.

Минахме покрай секретарката и тръгнахме по коридора към кабинета на шефа на отдела.

— Да бе, поне можем да се надяваме всичко да не приключи с гръм. Мамка му! Само да се бяхме усетили по-рано.

Марино вървеше бързо и ядосано.

— Не можехме да знаем. Нямаше как.

— Мисля си, че трябваше да се усетим по-рано. Например още в Сандбридж, когато ти получи онова странно телефонно обаждане и всичко друго.

— О, за бога — казах раздразнено. — Как един телефонен разговор може да ни подскаже, че терористи възнамеряват да завземат ядрена електроцентрала?

Секретарката на Уесли беше нова. Не можех да си спомня името й.

— Добър ден — поздравих я. — Вътре ли е той?

— Мога ли да му съобщя кои сте? — усмихнато запита тя.

Казахме й и търпеливо я изчакахме да му звънне. Не говориха дълго.

Тя погледна към нас и каза:

— Можете да влезете.

Уесли седеше зад бюрото си. Изправи се, когато влязохме. Както винаги, изглеждаше преуморен и сериозен в сив костюм и вратовръзка в черно и сиво.

— Можем да седнем в залата за съвещания — каза той.

— Защо? — запита Марино и се настани на единия стол. — И други хора ли ще идват?

— Да — отговори Уесли.

Стоях на мястото си търпеливо. Не исках да го гледам в очите по-дълго, отколкото налагаше учтивостта.

— Добре — премисли той. — Можем да останем тук. Почакайте — добави Уесли и отиде до вратата. — Емили, можеш ли да намериш още един стол?

Настанихме се, а секретарката донесе стола. Очевидно Уесли изпитваше затруднение да взима решения, без да се откъсва от мислите си. Знаех добре какъв става, когато е претрупан и изнервен.

— Знаете какво е положението — започна той.

— Знаем това, което всички знаят — отговорих. — Чухме новините по радиото поне сто пъти.

— Затова хайде да започнем от самото начало — предложи Марино.

— ОЕ има областен офис в Съфолк — започна Уесли. — Поне двайсет пуши са тръгнали оттам днес следобед с автобус, уж за да поправят някаква повреда в контролната зала в електроцентралата в Олд Пойнт. Мъже, бели, трийсет до четиридесетгодишни. Представили се за служители, като очевидно не са били такива. Успели да проникнат в главната сграда, където се намира контролната зала.

— Били са въоръжени — казах.

— Да. Когато дошло време да минат през рентгена и другите оръжейни детектори в сградата, извадили полуавтоматични оръжия. Както знаете, има убити. Според нас са загинали най-малко трима служители на ОЕ, включително и един ядрен физик, който случайно решил да се отбие там днес и се оказал във фоайето в неподходящ момент.

— Какви са исканията им? — запитах и се зачудих колко знаеше Уесли и откога. — Съобщиха ли какво искат?