Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Пърс… Сириус Блек! — каза Рон с отпаднал глас. — В нашата спалня… с нож… Събуди ме!
Общата стая се смълча.
— Глупости! — отсече Пърси стъписан. — Преял си, Рон… и си сънувал кошмар.
— Сериозно ти казвам…
— Хайде стига, престанете!
Професор Макгонъгол се бе върнала. Тя шумно затвори портрета зад себе си, пристъпи в общата стая и гневният й поглед обиколи всички ученици.
— И аз се радвам, че „Грифиндор“ спечели мача, но това тук на нищо не прилича! Пърси, не очаквах от теб…
— Не съм им разрешавал аз, професоре! — отговори Пърси и се наду от възмущение. — Тъкмо им казвах на всичките да се връщат в леглата! Брат ми Рон сънувал кошмар…
— НЕ БЕШЕ КОШМАР! — изкрещя Рон. — СЪБУДИХ СЕ И СИРИУС БЛЕК СЕ БЕ НАДВЕСИЛ НАД МЕН С НОЖ В РЪКА!
Професор Макгонъгол го погледна с недоумение.
— Не ставай смешен, Уизли, как си представяш, че е минал през портрета?
— Питайте него! — отвърна Рон и посочи с треперещ пръст гърба на картината на сър Кадоган. — Питайте го не е ли виждал…
Като погледна Рон с гняв и подозрение, професор Макгонъгол бутна отново портрета да се отвори и излезе през него. Цялата обща стая се заслуша с притаен дъх.
— Сър Кадоган, да сте пускали преди малко някого в кулата „Грифиндор“?
— Разбира се, благородна лейди! — провикна се сър Кадоган.
Последва стъписване както вътре, така и извън общата стая.
— Вие… вие го пуснахте? — попита пак професор Макгонъгол. — Но… ами паролата!
— Знаеше, как не! — гордо отвърна сър Кадоган. — За цялата седмица, милейди! Прочете ми ги всичките от една малка хартийка.
Професор Макгонъгол прекрачи обратно през рамката и се изправи срещу онемялата група. Беше пребледняла като тебешир.
— Кой е този кръгъл глупак — започна тя с треперещ глас, — дето е написал паролите за тази седмица и после ги е запилял някъде наоколо?
Настана дълбока тишина, която бе нарушена от най-тънкия възможен уплашен гласец. Разтреперан от главата до носовете на пухкавите си чехли, Невил Лонгботъм бавно вдигна ръка.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
ЗЛОБАТА НА СНЕЙП
Никой не спа тази нощ в кулата на „Грифиндор“. Всички знаеха, че замъкът отново се претърсва, и грифиндорци будуваха цяла нощ в общата стая, очаквайки да научат дали е заловен Блек. На разсъмване пак дойде професор Макгонъгол и им съобщи, че той се е изплъзнал.
Където и да отидеха на следващия ден, забелязваха признаци на засилени мерки за сигурност. Професор Флитуик учеше входните врати да разпознават Сириус Блек по една голяма снимка. Филч изведнъж се беше разшетал нагоре-надолу по коридорите, запълвайки всички отвори от най-тесните пукнатини в стените до мишите дупки. Сър Кадоган беше уволнен. Портретът му бе окачен обратно над пустото стълбище на седмия етаж, а на негово място се върна Дебелата дама. Тя бе умело реставрирана, но още не се бе успокоила и се съгласи да поеме отново задълженията си само при условие, че й осигурят допълнителна защита. Няколко трола от охраната бяха наети да я пазят. Те крачеха по коридора в застрашителна група, разговаряйки с гърлени звуци и сравнявайки дължината на палките си.
Хари не можеше да не забележи, че статуята на Еднооката вещица на третия етаж остана без пазач и без защита. Изглежда Фред и Джордж бяха прави като мислеха, че само те — а вече и Хари, Рон и Хърмаяни — единствени знаят за скрития в нея вход към тунела.
— Мислиш ли, че трябва да съобщим на някого? — обърна се Хари към Рон.
— Със сигурност знаем, че няма да се вмъкне през „Меденото царство“ — спокойно отвърна Рон. — Щяхме да чуем, ако магазинът е бил разбит.
Хари остана доволен, че Рон сподели неговото мнение. Ако Еднооката вещица също беше охранявана по някакъв начин, той никога нямаше да може отново да иде в Хогсмийд.
За нула време Рон се превърна в звезда. За пръв път в целия му живот някой му обръщаше повече внимание, отколкото на Хари, и Рон не криеше, че му е приятно. Макар все още разтърсен от преживяното през ноща, той с удоволствие разказваше на всеки, който го попита, какво се е случило, отдавайки голямо значение на подробностите.
— Бях заспали, когато чух шум от съдиране на нещо и си помислих, че сънувам, нали разбирате? Но после стана течение… Аз се събудих и завесите от едната страна на леглото ми бяха дръпнати и свалени… Обърнах се на другата страна и го видях надвесен над мен като скелет с увиснали кичури мръсна коса да държи големия си дълъг нож — трябва да беше към трийсет сантиметра… и ме погледна, и аз го погледнах, и после изкрещях, а той избяга…