Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Разумна мярка — каза Великият майстер Пицел, закима и служебната му верига задрънча на шията.

— Дивотия — въздъхна Тирион. — Когато откъснеш езика на някого, не доказваш, че е лъжец. Само показваш на света, че се боиш от това, което може да каже.

— Е, ти тогава какво предлагаш? — настоя сестра му.

— Твърде малко. Остави ги да шепнат. Клюката скоро ще им омръзне. Всеки, който има капка ум в главата, скоро ще схване, че това е един недодялан опит да се оправдае узурпирането на короната. Станис случайно да предлага доказателство? Как би могъл, след като това изобщо не е било? — Тирион ощастливи сестра си с възможно най-милата си усмивка.

— Така е — наложи се да отвърне тя. — Но все пак…

— Ваша милост, тук брат ви е прав. — Петир Белиш събра пръсти пред лицето си. — Ако се опитаме да заглушим клюката, само ще й придадем достоверност. По-добре да се отнесем към нея с презрение, като към жалка лъжа, каквато е. И междувременно да потушим пожара с огън.

Церсей го изгледа преценяващо.

— Какъв огън?

— Пак с някакъв подобен слух, може би. Но на който ще се повярва по-лесно. Лорд Станис е прекарал по-голямата част от брака си разделен от жена си. Не че го упреквам, на негово място щях да направя същото, ако бях женен за лейди Селайс. Все едно, ако подхвърлим, че дъщеря му е незаконна и Станис е рогоносец… простолюдието винаги е склонно да повярва най-лошото за господарите си, особено за такива строги, мрачни и надменни особи като Станис Баратеон.

— Него никога не са го обичали много, вярно е. — Церсей помисли малко. — Значи плащаме му със собствената му монета. Да, това ми харесва. Кого можем да посочим за любовник на лейди Селайс? Тя имаше двама братя, доколкото знам. А един от чичовците й е бил през цялото време с нея на Драконов камък…

— Сир Аксел Флорент е нейният кастелан. — Колкото и да беше противно да го признае, замисълът на Кутрето звучеше обещаващо. Станис никога не бе изпитвал особена любов към жена си, но настръхваше като таралеж, щом се засегнеше честта му, и беше по природа недоверчив. Ако успееха да всеят раздор между него и следовниците му, това щеше да помогне на каузата. — Казвали са ми, че това дете имало ушите на Флорент.

Кутрето махна вяло с ръка.

— Един търговски пратеник от Лис веднъж ми подхвърли, че лорд Станис сигурно много обичал дъщеря си, след като й издигнал стотици статуи по стените на Драконов камък. „Милорд — наложи се да му отвърна, — това са водоливници.“ — Петир се изкикоти. — Сир Аксел може да послужи за бащата на Шайрийн, но опитът ми сочи, че колкото по-чудат и смайващ е слухът, толкова повече го повтарят. Станис държи при себе си един особено изроден глупак, с татуирано лице.

Великият майстер Пицел зяпна слисан.

— Не искате да кажете, разбира се, че лейди Селайс ще вкара глупак в леглото си?