![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Отзад! — извика Баницата и Аря се извъртя като вихър.
Вторият беше брадат и без шлем, с кама между зъбите, за да останат ръцете му свободни за катеренето. Тъкмо докато прехвърляше единия си крак през парапета, тя замахна към очите му. Игла така и не го докосна, но мъжът залитна назад и падна. „По лице да падне дано и да си отреже езика.“
— Тях гледай, не мен! — изкрещя Аря на Баницата. Когато и третият се опита да се покатери при техния участък на стената, момчето засече по ръцете му с късия меч, докато мъжът не се пусна и не полетя надолу.
Сир Амори нямаше стълби, но стените на укреплението бяха изградени от груби неодялани камъни, без спойка и лесни за катерене, а враговете им сякаш край нямаха. Веднага щом Аря посечеше някого, намушкаше го или успееше да го избута, друг изпълзяваше на негово място по стената. Рицарят с шипа на шлема се изкатери на бастиона, но Йорен метна черното си знаме около шипа и заби острието на камата си през бронята му, докато мъжът се мъчеше да се освободи от плата. Извърнеше ли Аря очи нагоре, всеки път виждаше още повече полетели факли, повлекли дългите си огнени езици, гаснещи някъде зад погледа й. Видя златен лъв на червено поле и помисли за Джофри, и съжали, че го няма тук, за да намушка с Игла озъбеното му лице. Когато четирима долу заблъскаха портата с брадвите си, Кос ги простреля със стрелите си, един по един. Добер се сбори с един нападател, за да го свали на пътеката, а Ломи пръсна главата му с камък преди мъжът да успее да се вдигне и зарева от възторг, докато не видя ножа, забит в корема на Добер и не разбра, че и той няма да може повече да стане. Аря прескочи трупа на някакво момче, не по-голямо от Джон и с отсечена над лакътя ръка. Не мислеше, че е от нея, но не беше сигурна. Чу вика на Кайл за милост малко преди някакъв рицар със златна оса на щита да премаже лицето му с боздугана си. Навсякъде всичко вонеше на кръв, на желязо и на пикня, но скоро всичко това се сля сякаш в една миризма. Тя така и не видя как хилавият мъж се прехвърли през стената, но когато го направи, се втурна срещу него с Джендри и Горещата баница. Мечът на Джендри пръсна шлема му и го смъкна от главата му. Беше плешив и уплашен, с изпадали зъби и рехава сива брада, но още докато я обземаше чувство на жал към него, тя го убиваше и викаше: „Зимен хребет! Зимен хребет!“, а Горещата баница до нея крещеше „Горещата баница! Горещата баница!“ и сечеше тънкия врат на окаяника.
Когато мършавият издъхна, Джендри измъкна меча му и скочи долу в двора, за да се пребори с други. Аря погледна натам и видя стоманени сенки, тичащи през двора на укреплението, и разбра, че са проникнали някъде през стената или са пробили през задната порта. Скочи долу при Джендри и се приземи както я беше учил Сирио. Нощта кънтеше от грохота на стомана и виковете на ранени и умиращи. За миг Аря замръзна на място, без да знае какво да прави, нито накъде да тръгне. Смъртта беше навсякъде.
И тогава се появи Йорен, разтърси я и изкрещя в лицето й.
— Момче! — изрева старецът, както той си знаеше. — Махай се оттук, тук всичко свърши, загубихме! Подкарай всички, крито можеш, двамата с него и другите, момчетата, изведи ги навън. Бягай!
— Как? — каза Аря.
— Капака! — ревна той в лицето й. — Под плевника.
И за миг изчезна от очите й, затича нанякъде да се бие, размахал меча в старческата си ръка. Аря сграбчи Джендри за ръката.
— Той каза да се махаме! Плевнята! Там е изходът!
Зад процепа на шлема очите на Бивола блеснаха с отразени пламъци. Той кимна. Извикаха Горещата баница от стената и намериха Ломи Зелените ръце да лежи в кръв, със забито в прасеца копие. Намериха и Джерен, но беше много зле и не можеше да мръдне. Докато тичаха към плевника, Аря зърна плачещото момиченце, седнало сред вихрещия се хаос, обкръжено от пушек и викове. Спря, хвана го за ръката и го задърпа. Другите вече тичаха напред. Момичето не искаше да тръгне дори след като го зашлеви през лицето. Аря го повлече с дясната ръка, стискайки Игла в лявата. Нощта отпред грееше мрачно червена. „Плевникът гори“ — осъзна тя. Една факла беше паднала върху сламения покрив и пламъците ближеха стените, и тя чу изплашеното цвилене на затворените вътре животни. От плевника се показа Баницата.
— Аря, побързай! Ломи тръгна! Остави я, щом не ще!
Аря стисна зъби и задърпа още по-силно, повлече след себе си плачещото момиче. Горещата баница се шмугна вътре и ги остави… но Джендри се върна — пламъците блестяха по лъскавия му шлем толкова ярко, че роговете му сияеха оранжеви. Изтича към тях и метна на рамо плачещото момиче.
— Бягай!
Да се втурнеш през вратите на плевника беше като да тичаш в пещ. Въздухът се беше запълнил с облаци сив дим, а задната стена се бе превърнала в огнен параван. Конете и магаретата ритаха, изправяха се на задните си крака, цвилеха и ревяха. „Горките животни“ — помисли Аря. После видя фургона и тримата мъже, приковани долу. Хапката се мяташе във веригите и кръв течеше по раздралите ръцете му железни пранги. Рордж сипеше проклятия и риташе дървото.