Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Брон кимна.

— Както кажеш.

Черните уши се бяха ухилили до уши.

Вътре го чакаше една жена в дълги копринени роби. Кожата й беше с цвят на абанос, а очите — като от сандалово дърво.

— Аз съм Чатая — обяви тя с нисък поклон. — А вие сте…

— Хайде да не свикваме с имена. Имената са опасни. — Въздухът миришеше на някаква екзотична подправка, а подът под краката му изобразяваше любовна сцена между две жени. — Много приятно заведение имате.

— Дълго се трудих, докато го направя. Радвам се, че Ръката е доволен. — Гласът й беше като кехлибар, плавен и с акцента на далечните Летни острови.

— Титлите са също толкова опасни, колкото имената — предупреди Тирион. — Покажете ми няколко от вашите момичета.

— За мен ще бъде огромно удоволствие. Ще се уверите, че са не само мили, но и красиви, и опитни във всички изкуства на любовта. — Тя се понесе изящно, оставяйки Тирион да се тътри на кекавите си крака, два пъти по-къси от нейните.

Зад пищно украсения мирски параван, с цветя, прелести и спящи девици, двамата надникнаха невидими в една гостна, където някакъв старец свиреше на гайда весела песничка. В отрупана с възглавнички ниша пиян тирошец с червена брада подрусваше на коляно въздебеличко младо курве. Беше развързал корсажа й и накланяше чашата си да излее тънка струйка вино между гърдите й, за да може да го изпие от там. Други две момичета си играеха на плочки пред запечатан стъклен прозорец. Едното с луничките имаше на медената си коса венец от сини цветя. Другото беше с гладка черна кожа, с тъмни очи и малки щръкнали гърди. Бяха облечени в ефирна коприна, стегната на кръстчетата с коланчета от мъниста. Слънчевата светлина, лееща се през цветното стъкло, очертаваше сладките им млади тела под тънкия плат и Тирион усети, че нещо се размърдва между краката му.

— С най-голямо уважение бих ви предложила тъмнокожото момиче — каза Чатая.

— Млада е.

— Шестнайсетгодишна е, милорд.

„Добра възраст за Джофри“ — прецени той, спомняйки си думите на Брон. Първата му беше още по-млада. Тирион помнеше колко свенлива изглеждаше, докато сваляше роклята й първия път. Дълга тъмна коса и сини очи, в които можеш да се удавиш, и той се удави. Толкова отдавна… „Какъв окаян глупак си, джудже.“

— От родните ви земи ли е дошло това момиче?

— Кръвта й е кръвта на лятото, милорд, но дъщеря ми се роди тук, в Кралски чертог. — Изненадата му сигурно се беше изписала на лицето, защото Чатая продължи: — Народът ми вярва, че не е срамно да се озовеш в къща с възглавници. На Летните острови тези, които умеят да даряват удоволствие, се ценят високо. Много знатни младежи и девойки служат по няколко години, след като разцъфтят, за да почетат боговете.

— Че какво общо имат боговете с това?