Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Това ми харесва — усмихна се Тирион. — Е, и какво ще правим сега? Навярно имаш някакво предложение?

— Да — отвърна тя. — Ако милорд отвори гардероба, ще намери каквото търси.

Тирион целуна ръката й й се пъхна в празния гардероб. Алайая го затвори след него. Той заопипва дъските отзад, усети, че се плъзгат под пръстите му, и ги дръпна настрана. Кухото пространство зад стените беше катраненочерно, но пръстите му зашариха и напипаха метал. Ръката му се сви около пречката на стълба. С крака си намери по-долна пречка и тръгна надолу. Доста под уличното ниво шахтата се отвори в наклонен тунел в земята, където Тирион намери Варис — чакаше го със свещ в ръка.

Варис изобщо не приличаше на себе си. Нашарено с белези лице и тъмна четинеста брада се подаваха под увенчана с шип стоманена каска, носеше освен това ризница върху елек от щавена кожа и кама и къс меч на колана.

— Задоволи ли ви Чатая, милорд?

— Почти — призна Тирион. — Слушай, сигурен ли си, че на тази жена може да се разчита?

— В нищо не съм сигурен в този променлив и измамен свят, милорд. Чатая няма никакви основания да обича кралицата обаче, и знае, че ви дължи благодарност за това, че я отървахте от Алар Дийм. Тръгваме ли? — Тръгна надолу по тунела.

„Походката му дори е друга“ — отбеляза Тирион. Вместо на лавандула, от Варис лъхаше на вкиснало вино и чесън.

— Много ми харесва това ваше ново облекло — подхвърли му той.

— Работата, която върша, не ми позволява да пътувам из улиците сред антураж от рицари. Така че щом изляза от замъка, се приспособявам към по-приемлива външност и така живея по-дълго, за да ви служа.

— Кожата ви се е лепнала. Следващия път на съвета трябва да дойдете с това облекло.

— Сестра ви няма да го одобри, милорд.

— Сестра ми ще си подмокри гащичките. — Тирион се усмихна в тъмното. — Не забелязах признаци шпионите й да душат подир мен.

— Радвам се да го чуя, милорд. Някои от наемниците на сестра ви са и мои, без тя да го знае. Би трябвало да ме ядоса, че са станали толкова немарливи, че да ги забележите.

— Е, мен пък ме ядоса това влизане в гардероби и спазмите на незадоволената сласт заради едното нищо.

— Едва ли е за нищо — увери го Варис. — Те знаят, че сте тук. Не знам дали някой ще се осмели да влезе при Чатая, предрешен като клиент, но смятам, че е най-добре човек да кривне по предпазливата пътечка.

— А как става така, че един бардак си има таен вход?

— Тунелът беше изкопан за друга Ръка на краля, чието достойнство не му позволяваше да влиза открито в такава къща. Чатая ревностно пази тайната за съществуването му.

— Но ето, че вие знаете за него.

— В много тъмни тунели летят птиченца. Внимавайте, стъпалата са стръмни.

Излязоха през някаква шахта в задната част на конюшня, след като бяха взели разстояние от около три карета под хълма на Ренис. Когато Тирион пусна капака да се затвори, един кон изцвили в яслата. Варис духна свещта и я остави на една от гредите, а Тирион се огледа. В яслите имаше три коня и едно муле. Джуджето се дотътри до единия кон и огледа зъбите му.