![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Момче! — викна по нея Джакън Х’гхар. — Мило момче!
Отвореният тайник беше само на няколко стъпки, но огънят пълзеше бързо, поглъщаше старото дърво и сухата слама по-бързо, отколкото можеше да повярва. Аря си спомни ужасното обгорено лице на Хрътката.
— Тунелът е тесен! — изрева Джендри. — Как ще минем?
— Дърпай я! — извика му Аря. — Бутай я.
— Добри момчета, мили момчета — отново извика Джакън Х’гхар и се закашля, задавен от пушека.
— Махнете ги тия шибани вериги! — изрева Рордж.
Джендри изобщо не погледна към тях.
— Ти скачай първа, после тя и накрая аз. Бързай, пътят е дълъг.
— Като цепеше дървата — попита Аря, — къде остави брадвата?
— Навън при навеса. — Той хвърли поглед към окованите. — Най-напред бих спасил магаретата. Няма време.
— Взимай я! — изрева тя. — Изкарай я навън! Давай!
Огънят изплющя в гърба й с нажежените си червени криле, когато изскочи от горящия плевник. Хладът отвън беше благословен, но наоколо гинеха хора. Видя как Кос хвърли оръжието си да се предаде и видя как го посякоха на място. Пушекът беше навсякъде. От Йорен нямаше и помен, но тя намери брадвата там, където я беше оставил Джендри, до купа дърва пред навеса. Когато я издърпа, една желязна ръка я сграбчи за рамото. Аря се извъртя като вихър и посече с все сила между краката му. Лицето му така и не видя, само кръвта, бликнала изпод ризницата. Връщането в плевника се оказа най-трудното нещо, което бе правила в живота си. Пушекът се изливаше през отворената врата като грамадна черна гърчеща се змия и отвътре се чуваха писъците и ревовете на обречените животни и хора. Аря прехапа устна, скочи през рамката и се сви на топка ниско, където димът не беше толкова гъст.
Огнен пръстен беше стегнал едно от магаретата и то ревеше от ужас и болка, и тя усети миризмата на горяща козина. Покривът летеше нагоре и разни неща падаха надолу, парчета горящо дърво и слама, и сено. Аря покри с длан устата и носа си. От пушека не можа да види фургона, но още се чуваха писъците на Хапката. Запълзя натам.
И после видя надигащото се над нея колело. Фургонът подскочи и се отмести на половин стъпка, когато Хапката се замята отново да се отскубне от веригите. Джакън я видя, но беше много трудно да си поеме дъх, камо ли да проговори. Тя замахна и хвърли брадвата във фургона. Рордж я хвана, вдигна я над главата си и по безносото му лице потече пот на черни вади. Аря тичаше и кашляше. Чу зад гърба си трясъка на стоманата в старото дърво, и отново, и пак. Миг по-късно тя изтрещя като гръм и дъното на фургона се срина сред облак трески.
Аря се претърколи с главата напред в тунела и пропадна пет стъпки надолу. Устата й се напълни с пръст, но й беше все едно, чудесен беше вкусът, вкус на кал, на вода и на червеи, и на живот. Под земята въздухът беше студен и тъмен. Горе нямаше нищо освен кръв и яростно червено и задушаващ дим и писъци на умиращи коне.
Тя завъртя колана, за да не й пречи Игла, и запълзя. Малко по-надолу в тунела чу ужасния звук, като рев на чудовищен звяр, и зад гърба й изригна нажежен пушек и черна прах, и замириса на седмия кръг на ада. Аря затаи дъх, целуна калта на пода и заплака. За кого — не знаеше.
ТИРИОН
Кралицата не беше разположена да чака Варис.
— Измяната е достатъчно гнусна — заяви гневно тя. — Но това е безсрамна наглост и нямам нужда превзетото евнухче да ми казва какво трябва да правя с подлеците.
Тирион взе писмата от ръцете на сестра си и ги сравни ред по ред. Бяха две копия, думите съвпадаха напълно, въпреки че бяха написани от различни ръце.
— Майстер Френкен е получил първото в замъка на Стоукуорт — обясни Великият майстер Пицел. — Второто копие ни бе препратено от лорд Джилс.
Кутрето почеса късата си брада.
— Ако Станис си е направил този труд, можем да сме сигурни, че всички лордове в Седемте кралства са получили по едно копие.
— Искам тези писма да се изгорят, до едно — заяви Церсей. — И намек за това да не стига до ушите на сина ми, нито на баща ми.
— Предполагам, че татко вече е чул доста повече от намеци — сухо каза Тирион. — Не се съмнявай, че Станис е пратил птица до Скалата на Кастърли, и друга до Харънхъл. Колкото до изгарянето на писмата, какъв е смисълът? Песента е изпята, виното е разлято, курвата е бременна. И всъщност всичко това не е толкова страшно, колкото изглежда.