Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Донесете на лорд Реймънд чаша бира, за да уталожи жаждата си, и го придружете до главната маса, където — усмихна се той — миледи вече е наредила да приготвят едно място. Можеш ли да ядеш и да говориш едновременно, Реймънд?
— Не мога да седна в такъв вид на масата — засмя се Реймънд. — Нося земята на половината Англия по подметките на ботушите си.
Сора излезе напред и каза:
— Наредила съм да занесат топла вода във всекидневната стая, където можете да се измиете, милорд, а после да се върнете при тези очакващи ви уши.
Реймънд кимна с глава и тръгна след нея към стаята. Всички гости в залата ги следваха с очи, жадни да чуят още новини за монархията от човека, който знаеше истината.
Сора посочи с ръка към вдигащите пара ведра, към прислужничката и към кърпите и се извини:
— Милорд, простете ми, че няма да мога да ви помогна при миенето, но съм необходима долу в залата. Оставям ви в ръцете на моята способна прислужница, а ако имате нужда от нещо, то моля да се обърнете към нея.
— Почакайте — Реймънд пристъпи към нея и повдигна брадичката й. — Значи вие сте лейди Сора. Все още не сме се запознали официално.
На устните й се появи лека усмивка.
— Да. Бях забравила. Всички тези събития напоследък ме завъртяха с такава стремителна скорост, че забравих за етикета и доброто възпитание.
— Красива сте — затаи дъх Реймънд. — Не съм го очаквал, но това е истината.
— Красива?
Сора замръзна от ужас на мястото си. Красива. Тя не искаше да чува тази дума. Снощи, след като излезе от кухнята и тръгна бързо през двора, й се стори, че един дрезгав глас й казваше, че е красива. Даже й се стори, че чува стъпки зад себе си. Беше си помислила, че я грози някаква опасност, но когато се обърна, за да я посрещне, там нямаше нищо.
— Вие сте красива — каза отново Реймънд, като я изтръгна от мислите й.
— А вие сте изморен — отговори Сора, — тъй като не мога да измисля друга причина, поради която сдържаният, спокоен лорд Реймънд би могъл да разхлаби оковите на своята резервираност — тя махна ръката му от брадичката си, но двете му ръце моментално я хванаха здраво за раменете, преди да може да се дръпне.
— Аз казах на лорд Питър за вас.
— Какво? — попита слисана тя. — Кога?
— Много отдавна, когато Уилям беше още сляп и имаше нужда някой да му помага. Тогава казах на лорд Питър за Сора от Роджет.
Тя напрегна мозъка си, за да си спомни.
— Били сте гост в Пертрейд?
— Не — ръцете му разтриваха раменете й и тя си помисли, че той се усмихва, — но бях чувал за вас от един друг рицар, който е бил на гости у вас. Удивителната история за красивото сляпо момиче, което можело да върши всичко, без да има нужда от помощ, което ръководело домакинството на свадливия си пастрок с удивителна лекота. Когато видях отчаянието на лорд Питър, аз му разказах тази история. Така че аз се явявам отговорен за вашия брак.
— О, така значи, вие сте виновникът за това! — без да обръща внимание на нежно разтриващите я пръсти, тя предаде студенина на гласа си. — Защо не се обърнахте към мен, когато гостувахте миналия път?
— Да се обърна към загадъчната лейди Сора? Но щом вие предпочитахте да не се показвате, какво можех да направя аз?
Мислите й се въртяха в главата. Той е знаел за нея, но не бе казал на приятелите си истината. Имаше нещо мистериозно в Реймънд, нещо, което тя не можеше да разбере. Можеше ли да му се довери?
— Зад вратата ли се бяхте скрили? — закачи я той.
— Така беше по-лесно — извини се тя.
— А сега, бедничката ми. Уилям ви принуди да се нагърбите с всичко.
— Аз платих цената за този брак — каза спокойно Сора.
— Бракът е нещо, което всяка жена желае.
— Не и моята — влезе в стаята Уилям и с огромно внимание отстрани ръцете на Реймънд от раменете на Сора. — Тя предпочита да ми бъде метреса.
— Но Уилям си остава честен и почтен — пошегува се Реймънд — и настоява да се ожени — завъртя уморено врата си той, а в гласа му се долавяше леко съжаление. — Господи, трябва да съм много изморен.
Уилям обви с ръка кръста на Сора и я поведе към вратата, но Реймънд извика след тях:
— Чакайте! — Той застана пред Сора и огледа внимателно лицето й. После нареди на слугинята — Подай ми една мокра кърпа.
Като пое кърпата, той избърса внимателно брадичката й.
— Изцапал съм лицето ви.
Тя се засмя. Това бе един чист, мелодичен звук на удоволствие и Реймънд се загледа очарован в нея.
— Добре дошла в моето сърце, лейди Сора — каза той и докосна бузата й с устните си.
— Хиляди благодарности, милорд — направи реверанс Сора.