Светлина в мрака

— Каквито и предположения да правим, то те няма да ни помогнат. Преди по-малко от сто години Уилям Завоевателя завладя този остров и го раздели между привържениците си, така че този бастион няма да загине.

— Добре казано — чу се откъм стълбището веселият глас на един лорд, който явно бе пътувал дълго, защото целият бе покрит с прах. — Идвам от Лондон и яздих с пълна скорост, за да мога да присъствам на сватбата, и мога да ви кажа, че станах свидетел на големи събития.

— Реймънд! — Уилям скочи от пейката, за да посрещне приятеля си. Като го прегърна, той прошепна: — Тревожих се за теб.

— Всичко е наред — промълви на свой ред Реймънд и после каза по-високо: — Всичко е наред. Нещата се наредиха по-добре, отколкото са били през последните мрачни години. Стивън ще признае Хенри за бъдещ крал на Англия.

Всички замръзнаха по местата си от изненада. Слугите спряха да се движат, лордовете затаиха дъх. Най-сетне в залата настъпи пълна тишина.

— Възпитаникът на Андживин? — лорд Питър остави халбата си с бира на масата. — Видя ли го?

— Да. Той е огромен мъжага — отговори Реймънд и пристъпи напред. Шпорите му дрънчаха, а възбудата караше студените му очи да светят. — Той е всичко, което Стивън не е: решителен, енергичен, силен. Да се разговаря с него е приятно, но човек не може да злоупотребява с добротата му, тъй като около него се усеща едно излъчване на величие — гласът на Реймънд звучеше убедително, а движенията на ръцете му издаваха вълнението му.

— Духовенството разработва условията за неговото обявяване за престолонаследник, а Стивън заяви, че ще осинови Хенри, за да може да стане негов наследник.

— Негов наследник? — повтори лорд Питър. — Значи ли това, че Юстьс наистина е умрял?

— Да, така е. Той разбрал, че баща му ще бъде принуден да отстъпи трона на Хенри, а това не му се нравело. Разправят, че сутринта Юстъс обрал абатството Свети Едмънд и когато седнал да обядва, се задавил с едно парче печена змиорка.

Уилям прие новината с мрачна сериозност.

— Подходящ край за нечестивия Юстъс и змиорката.

— Стивън има още един син. Какво стана с него? — попита Питър.

— Той ще се задоволи със земите, които Стивън управляваше, преди да стане крал на Англия, а самият Стивън ще спаси честта си с това осиновяване. Той казва, че Хенри го наследява чрез титлата си. А аз казвам, че Хенри го наследява чрез майка си, която е законната кралица на Англия. Той получава това, което му се полага като право по рождение.

— Какви са условията, които се обсъждат? — попита лорд Питър.

— Това е един болен въпрос. Хенри няма да признае земите, които Стивън даде на своите привърженици, тъй като го смята за узурпатор.

Всички в залата ахнаха, а погледът на Реймънд премина по лицата им, блестящ и тържествуващ.

— О, да, добри хора. Ще има големи промени в Англия.

Уилям не сваляше погледа си от него и реши, че лорд Реймънд беше опиянен от наркотика на могъществото.