Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Джийн пъргаво се изправи.
— А сега ще те оставя да си почиваш. Трябва да започнем с приготовленията за сватбата още утре. Гавин иска да чака, докато Робърт се върне от Ирландия, за да се оженим, но аз ще му дам само още два дни. Едва ли баща ми ще се бави в Единбург още дълго, затова трябва колкото може по-скоро да заминем от тук.
— Значи сватба? Няма да се ожените само пробно, така ли?
Джийн поклати глава.
— Ще се венчаем пред Бога за вечни времена. Въобще не съм съгласна на тези временни… — Тя млъкна, забелязала изражението на Кейт. — Аха, значи така било при вас? Нищо чудно, че си отдала само приятелството си на моя Гавин. Не познавам Робърт добре, но ми се струва, че е корав човек. Хич не е лесен пътят, който си избрала.
Кейт се ядоса на себе си за това, че бе издала моментната си болка на една непозната.
— Не съм избирала никакъв път. Други го избраха вместо мен.
— Значи няма кого другиго да виниш, освен себе си — рязко заяви Джийн. — Мъжете винаги се опитват да решават кой път да поеме една жена, но пък винаги има начини сама да откриеш своя път. Явно си ги оставила да ти замъглят мисленето. Аз няма… — Тя чу стъпките на Гавин в коридора и бързо рече: — Ще поговорим друг път.
Гавин влезе в стаята с поднос, на който имаше сирене, хляб и една ябълка.
— Това достатъчно ли ти е? — Той се намръщи загрижено, загледан в подноса. — Искаш ли вино? Защо не й даде нещо за пиене, Кейт?
— Кейт беше самата любезност. — Джийн се усмихна любящо на Гавин. — Чувствам се много по-добре. Ако само ми покажеш къде ще спя, ще хапна мъничко от тази прекрасна храна и ще си легна.
— Аз ще те заведа. — Кейт взе свещника.
— Лягай си, Кейт. — Гавин не откъсваше очи от Джийн. — Не исках да смущавам почивката ти. Просто исках да се запознаеш с Джийни. Не е ли тя всичко, което съм ти казвал?
— Гавин, моля те… — Джийн дари Кейт с очарователно свенлива усмивка.
— Не — измърмори Кейт, докато ги подминаваше и тръгваше по коридора. — Твоята Джийни е много, много повече от онова, което си ми казвал.
Корабът Ирландската принцеса бе забелязан към пладне на втория ден, след като Гавин доведе Джийн Малкълм на Крейда. Селото моментално се превърна в разбунен кошер, а вестта достигна до Кейт, когато тя се намираше в тъкачницата. Радваше се, че суматохата скриваше собственото й внезапно напрежение и безпокойство. Какво като Робърт се е върнал? Присъствието му нямаше да промени нищо. Тя ще се върне в крепостта и ще изчака с достойнство той да дойде при нея. Защо й трябва да тича при него като кученце, зажадняло за обич?
Тя осъзна, че върви бавно през криволичещите улички, които водеха към кея, блъскана от тълпите, затичали се да посрещнат кораба, привличана безпомощно сякаш от магнит.
Той се бе върнал при нея.
Не, не при нея, а при Крейда. Тя не бе важна за него по никакъв друг начин, освен физически. Някой, чието тяло носи удоволствие и облекчение на нагона му. Тази мисъл би трябвало да потисне радостното въодушевление, което се надигаше у нея.
Но не го потисна. Не я бе грижа за нищо. Ще го види.
Той бе тук.
Тя беше тук.
Робърт не очакваше да я види на кея. На тръгване тя му бе толкова сърдита, че последният му спомен за нея бе запечатал пламнали очи и още по-парещи думи. И все пак, ето я там, в дъното на тълпата, а вятърът развява кафявата й наметка около тъничкото й тяло.
— Очевидно нежната ти съпруга се е омилостивила — отбеляза Джок. — Надявах се да е иначе.
Робърт не обърна внимание на думите му, докато вървеше по мостчето към кея. Божичко, чувстваше същото вълнение, както когато бе стъпил отново на Крейда преди толкова много години. Не, не съвсем същото. Островът никога не го бе карал да се чувства възбуден като жребец.
Той се промъкна през тълпата и спря пред Кейт.
— Изглеждаш ми в добро здраве.
Тя кимна, без да проговори.
— Как е Гавин?
— Добре. Много добре. — Тя отново замълча, а погледът й не се отделяше от очите му, после неуверено попита: — Приятно ли беше пътуването ти?
Не толкова приятно, колкото да знае, че тя се радва на завръщането му.
— Беше успешно. Свършихме работата, за която тръгнахме. — Той се чудеше какво ли би сторила, ако ей сега я занесе в склада от другата страна на улицата, затръшне вратата и разкъса дрехите й. — Донесъл съм ти подарък.
— Подарък?
Как само обичаше устата й! Обожаваше аромата й на лавандула и на жена. Обичаше смелостта, дързостта и предизвикателството й, които му се струваха далеч по-изкусителни от кротостта на другите жени. Божичко, как само му бе липсвала!
— Той е в товарното отделение на кораба. Ще наредя да го донесат в…