Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Ако обичаш! — помоли я Силк.
— Все го пъхаш, където не трябва, нали, принц Келдар? — каза му лейди Тамазин. — Колко време мина, откакто напусна Рак Госка с половината армия по петите си?
— Петнадесет-двадесет години, милейди — отговори той и се приближи до огъня.
— Неприятно ми беше да чуя, че си си тръгнал — каза тя. — Не изглеждаш кой знае колко предразполагащо, но разговорите с теб бяха доста забавни, а забавленията в дома на Таур не бяха много.
— Значи да разбирам, че не смятате да оповестите публично кой съм? — внимателно каза той.
— Не е моя грижа, Келдар. — Тя сви рамене. — В Мургос жените не се бъркат в мъжките работи. През вековете сме се научили, че така е най-безопасно.
— Значи не сте разстроена, милейди? — попита я Гарион. — В смисъл, чух, че принц Келдар случайно е убил най-големия от синовете на Таур. Това не ви ли засегна поне малко?
— Това нямаше нищо общо с мен — отговори тя. — Този, когото Келдар уби, беше дете от първата жена на Таур — непоносима беззъба вещица от рода Горут, която злорадстваше от факта, че е родила прекия наследник и че щом той се възкачи на трона, тя ще накара да издушат всички останали.
— Радвам се да чуя, че не сте били особено привързана към онзи младеж — каза Силк.
— Привързана? Той беше чудовище — точно като баща си. Като беше малко момченце, се забавляваше, като пускаше живи кученца във вряща вода. Светът е по-добър без него.
Силк направи надута физиономия и заяви:
— Винаги ми е харесвало да правя такива малки услуги на обществото. Чувствам го като граждански дълг.
— Мислех, че каза, че смъртта му е била случайна — каза Гарион.
— Ами, не точно. Всъщност аз се опитвах да го намушкам в корема — вероятно болезнено, но рядко фатално, но той блъсна ръката ми, докато замахвах, и ножът ми някак се заби право в сърцето му.
— Срамота — промърмори Тамазин. — Все пак на твое място бих била внимателна тук, в двореца, Келдар. Нямам намерение да разкривам самоличността ти, но сенешалът Оскатат също те познава и вероятно би се чувствал задължен да донесе за теб.
— И аз така си помислих, милейди. Ще се опитам да го избягвам.
— А сега, принц Келдар, кажи ми как е баща ти?
— Той почина, за жалост — тъжно въздъхна Силк. — Преди няколко години. Беше доста внезапно.
Докато Силк казваше това, Гарион гледаше кралицата майка право в лицето и видя как за миг на него се изписа мъка. Кралицата бързо се овладя, въпреки че очите й оставаха изпълнени със скръб.
— Ах — много тихо каза тя: — Съжалявам, Келдар, повече, отколкото можеш да си представиш. Много харесвах баща ти. Спомените за месеците, през които той беше в Рак Госка, са сред най-щастливите от живота ми.
За да не бъде забелязан, че я наблюдава, Гарион извърна глава и погледът му попадна върху Велвет, чието изражение беше леко замислено. Тя отвърна на погледа му и в очите й той видя цял един свят и няколко въпроса без отговор.
14.
На следващата сутрин времето беше ясно и студено. Гарион стоеше до прозореца на стаята си и гледаше покритите с плочи покриви на Рак Урга. Ниските широки къщи изглеждаха изпълнени със страхопочитание пред двойното присъствие на ослепителния замък Дроджим в единия край на града и черния храм на Торак в другия. Димът от стотиците комини се издигаше на прави сини стълбове към спокойното небе.
— Потискащо място, нали? — каза Силк, докато влизаше в стаята със зелената си роба, небрежно преметна та върху едното му рамо.
Гарион кимна.
— Изглежда сякаш те нарочно са си дали труда да го направят грозно.
— Градът е отражение на мургското съзнание. А, Ургит иска пак да ни види.
Гарион го погледна въпросително.
— Не мисля, че е нещо особено важно — добави Силк. — Вероятно само му се ще да си поговори с някого. Да общуваш само с мурги сигурно е досадно.
Завариха Ургит отпуснат в един стол до огъня: единият му крак пак беше преметнат през страничната облегалка, а в ръката си държеше полуизядено пилешко бутче.
— Добро утро, господа. Моля, седнете — поздрави ги той и посочи със закуската си столовете, наредени до стената. — Не съм много по формалностите. — Той погледна Сади и попита: — Спа ли добре?
— Призори стана малко студено, ваше величество.
— Виновна е калпавата конструкция на тази сграда. В стените има толкова големи пукнатини, че и кон може да мине през тях. През зимата в коридорите си имаме снежни бури. — Той въздъхна. — Знаеш ли, че точно сега в Тол Хонет е пролет? — Той въздъхна отново и погледна Белгарат, който му се усмихваше странно. — Нещо смешно ли има, старче?