Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Ако думите ти са правдиви, ти си велик първооткривател — промърмори Хонт.
— С какво се различава новото усещане от обикновената любов? — попита Корпанг.
— Съдържаше всичко, което има и в любовта, и в безумието.
— Мъжете от Личсторм никога няма да я преживеят, защото са твърде мъжествени — отбеляза Корпанг, пощипвайки брадичката си.
— Защо само ние трябва да страдаме? — възрази Хонт, побледнял.
— Природата е капризна и жестока и не спазва законите на справедливостта… Ела с нас, Хонт, и отхвърли това бреме.
— Ще помисля — промълви той. — Може би тъй и ще стане.
— Още много ли остава до Сюленбод? — осведоми се Маскул.
— Не, тя живее под висящия връх на Сарклаш.
— Какво ли ще се случи довечера? — прошепна Маскул повече на себе си, но Хонт го чу и му отговори:
— Не очаквай нищо хубаво, каквото и да си преживял преди миг. Тя не е жена, а е огромна маса от чиста сексуалност. Страстта ти за момент ще й даде човешка форма. Ако промяната беше по-продължителна, ти би и предал част от своята душа.
— Може би промяната може да стане постоянна.
— За да го направиш, не е достатъчно да я желаеш. И тя трябва да те пожелае. Защо й е?
— Никога не става така, както очаква човек — поклати глава Маскул. — По-добре да тръгваме отново.
Тримата подновиха пътуването. Корнизът още се изкачваше. След един завой на скалата Хонт го изостави и се отправи нагоре през стръмното дере, което водеше напряко към следващото възвишение. Ту се катереха, ту пълзяха. През цялото време Маскул мислеше само за безграничната радост, която бе изпитал преди малко.
Равната почва горе беше суха и мека, пружинираше под нозете. Снегът постепенно изчезна и се показаха ярки растения. Хонт свърна наляво.
— Тук сме под козирката — рече Маскул.
— Да — потвърди Хонт. — След пет минути ще видите и Сюленбод.
При тези думи изненадан, Маскул усети, че устните му потръпват от чувственост и по цялото му тяло се разлива възбуда.
Тревата светеше мъждиво. Пред тях се възправи огромно дърво с проблясващи клони. По него висяха безброй червени плодове като фенери, но нямаше листа. Долу под него седеше Сюленбод. Прекрасното й сияние, смесица от джал и бяло, блещукаше в мрака. Седеше с изправен гръб и кръстосани крака и спеше. Беше облечена в невероятни кожени одежди, започващи като плащ, преметнат през рамото й горе, и завършващи отдолу с широки панталони до коленете; небрежно скръстила ръце, с нахапан плод в едната.
Маскул застана до нея и жадно я загледа. Струваше му се, че никога не беше виждал по-женствено същество. Меката й плът се топеше, органите на лицето й бяха неразвити и едва напомняха на човешки. Само устните й бяха плътни и изразителни, леко нацупени, набъбнали като изблик на волята на фона на спящата протоплазма. Цветът на спуснатите й коси не можеше да се определи. Дългите разрешени кичури бяха подпъхнати в яката на дрехата й за удобство.
Корпанг изглеждаше бездеен и мрачен, но другите двама мъже видимо се оживиха. Сърцето на Маскул биеше тежко в гърдите. Хонт го бутна и рече:
— Почувствах се тъй, сякаш ми откъсна главата.
— Така ли?
— Но в същото време изпитвам невероятна радост — додаде Хонт, усмихнат страдалчески.
Той докосна с ръка рамото на жената. Тя се пробуди тихо, погледна към тях, усмихна им се и отново се зае с плода. Маскул си помисли, че няма достатъчно ум дори да разговаря.
Ненадейно Хонт се свлече на колене и я целуна по устните.
Жената не го отблъсна. По време на целувката Маскул с изненада забеляза, че лицето й се промени. Чертите й изплуваха от неопределеността и добиха човешки, почти господарски вид. Усмивката й обаче угасна и тя свъси вежди. Жената отблъсна Хонт, стана и изгледа изпод свитите си вежди всеки един от тримата мъже. Последен беше Маскул. Тя дълго се взира в лицето му, но с нищо не издаваше какви мисли й минават през главата.
Междувременно, олюлявайки се, Хонт я приближи и се ухили. Тя го изтърпя мълчаливо, но щом посегна да я целуне за втори път, той падна назад и изкрещя ужасен, сякаш бе докоснал електрическа жица. Тилът му се удари в земята и тялото му замря неподвижно.
Корпанг скочи да му помогне. Но щом разбра какво го бе сполетяло, остави го на мястото му.
— Маскул, ела бърже! — извика той.
Светлината бавно чезнеше от кожата на Хонт. Беше мъртъв. Лицето му се бе променило до неузнаваемост. Главата му бе разцепена отгоре до долу надве, сякаш разсечена с брадва, и от раната струеше неопределена на цвят кръв.