Пътешествие към Арктур

— И тази сладост мъчи мъжете?

— Животът на абсолютния мъжкар е жесток. Излишъкът от жизненост вреди на тялото и какво друго, ако не страдание, му носи това?

Корпанг седна ненадейно и заговори на Хонт:

— Припомням ти, че обеща да разкажеш за Муспел.

— Я, подземникът взе, че се съживи! — рече Хонт злорадо.

— Да, разкажи ни — вметна небрежно Маскул.

Хонт отпи мощен гълток, позасмя се и захвана:

— Е добре. Тая история е кратка и едва ли си заслужава да я разказвам, но след като ви интересува… Преди пет години тук пристигна един чужденец и заразпитва за светлината Муспел. Казваше се Лодд и идваше от изток. Една слънчева лятна утрин се домъкна пред входа на пещерата. Ако поискате да го опиша, ще призная, че не съм виждал втори като него. Имаше толкова горд, благороден и възвишен вид, че почувствах собствената си кръв мръсна. Можете да се сетите, че подобно чувство не съм изпитвал спрямо никого. Сега, като си го припомням, разбирам, че той не беше по-висш, а различен. Впечатлен от него, скочих на крака и му заговорих прав. Той попита за пътя към Ададж. И тогава подхвърли: „Твърди се, че там понякога може да се види светлината Муспел. Известно ли ти е нещо за нея?“ Казах му истината — че нищо не съм чувал, и той продължи: „Е, аз тръгвам към Ададж. Кажи на моите следовници, ако ги срещнеш, че трябва да сторят същото.“ И толкоз. Мъжът продължи, а аз нито съм го виждал, нито съм чувал за него оттогава.

— И не го последва от любопитство? — обади се Маскул.

— Не, защото щом се обърна с гръб, интересът ми към него изчезна.

— Навярно защото не ти е бил нужен.

— Пътят ни е набелязан — погледна Корпанг към Маскул.

— Така изглежда — безразлично се съгласи той.

Разговорът позамря. Тишината потискаше Маскул и той се размърда.

— Какъв е цветът на кожата ти, Хонт? Стори ми се странен, като го видях на светлото.

— Долм — отвърна домакинът им.

— Улфир-със синьо — обясни Корпанг.

— Ясно. Цветовете ви са доста озадачаващи за чужденеца.

— А какви цветове има във вашия свят? — попита Корпанг.

— Три основни цвята, а тук изглежда имате пет, макар че не мога да си представя как е възможно.

— Тук има две групи основни цветове — рече Корпанг. — Единият от цветовете — синьото — влиза и в двете, така че общо има пет основни цвята.

— Защо две групи?

— Защото всяка е създадена от различно слънце. От Бланчспел — синьо, жълто и червено, а от Алппен — улфир, синьо и джал.

— Невероятно е, че никога не съм се сетил — промърмори Маскул.

— Това е още един пример за задължителната троичност на природата. Синьото е съществованието — тъмнината, която прониква през светлината, контрастът между природата и нищото. Жълтото е взаимовръзката. Под светлината му ние виждаме най-ясно отношенията между отделните предмети. Червеното е чувството. Когато видим червения цвят, се обръщаме към вътрешните си преживявания… Що се касае до цветовете на Алппен, синьото е по средата между другите два и не се отнася към съществуването, а към взаимовръзката. Съществуването е улфир, следователно това е друг вид съществование.