Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Светлината от мъжките камъни освети лицето на нова скала — огромна, назъбена и отвесна. От четирите си страни тя неусетно се разтваряше в нощта. Минавайки покрай нея, те забелязаха издаден квадратен корниз, с дълга три метра стена, затрупан с няколко сантиметра зелен сняг. Веднага зад него в скалата зееше тъмен процеп, вероятно вход на пещера.
Хонт сръчно приземи кораба на площадката. Изправи се и свали мачтите на кила и трюма. После прибра двата мъжки камъка в ръка. Лицето му беше ярко осветено от синьо-бялото сияние на лъчите им и изглеждаше доста кисело.
— Да влизаме ли? — подвикна Маскул.
— Да. Тук живея.
— Благодарим за успешния край на опасното пътуване.
— Да, доста рисковано си беше.
Корпанг скочи на площадката и захихика глупаво.
— Нямаше нищо страшно. Съдбата ни е приготвила друго. Ти си само лодкарят, нали, Хонт?
— Нима? — възкликна Хонт и се изкикоти противно. — Мислех си, че возя хора, а не божества.
— Къде се намираме? — попита Маскул, слизайки.
Хонт още стоеше в каютата.
— В Сарклаш — втората по големина планина в страната.
— Коя е най-високата?
— Ададж. Между Сарклаш и Ададж лежи гребен, който на места е труднопроходим. В най-ниската точка по средата на гребена се намира Прохода Морнстаб за Баре. Сега вече знаете горе-долу местната география.
— Тук ли живее жената Сюленбод?
— Наблизо е — ухили се Хонт.
Той скочи от кораба и като ги избута безцеремонно, се отправи към пещерата.
Маскул го последва по петите, Корпанг — подир Маскул. Няколко каменни стъпала водеха към входа, закрит с широка животинска кожа. Домакинът я отмести и влезе, без да я задържи пред двамата мъже. Маскул нищо не каза, само я хвана и я дръпна на земята. Хонт прекрачи съборената кожа и го изгледа студено, но не продума нищо.
Озоваха се в широка правоъгълна пещера със стени, под и таван, издялани в голата скала. Точно срещу вратата, от която влязоха, имаше друга, по-малка. В пещерата беше хладно и мрачно, а между двете врати се образуваше ледено течение. По пода бяха проснати кожи от диви зверове, по стената висяха късове сушено месо, а в ъгъла имаше няколко издути от алкохолно питие мехове. Навсякъде се въргаляха бивни, рогове и кости. На стената бяха облегнати две ловни копия с великолепни кристални върхове.
Хонт остави мъжките камъни край входа и цялото помещение се освети. После отиде до месото, откъсна си едно едро парче и го загриза лакомо.
— Ние поканени ли сме на гощавката? — попита Маскул.
Хонт махна към висящото месо и към меховете, не преставайки да дъвче.
— Къде са чашите? — Маскул се протегна към мяховете.
Хонт посочи една глинена чаша, която се търкаляше на пода. Маскул я вдигна, хвана под мишница най-близкия мях, отпуши го и, без да го пуска, наля от питието в чашата. Опита го и установи, че е чист спирт. На един дъх глътна останалото и се почувства много по-добре.
Втората порция той подаде на Корпанг. Онзи отпи, преглътна и безмълвно му върна чашата. До края на престоя им в пещерата спътникът му отказа да си пийне втори път. Маскул допи чашата и забрави всичките си грижи.
Отиде до накаченото месо, награби, колкото можеше да носи в ръце, и седна на една купчина кожи да си хапне на воля. Месото беше жилаво и сурово, но никога не беше ял по-апетитна храна. Не можеше да определи какъв е вкусът, което не беше изненадващо, след като бе на планета, където живееха такива необикновени твари. Продължиха да се хранят мълчаливо. Корпанг похапна скромно, стана и си легна върху купчината кожи. Дръзките му очи не изпускаха нито едно движение на другите двама. Хонт още не беше пил от меховете.
Маскул също привърши с вечерята. Той изпразни още една чаша, въздъхна доволно и се приготви за разговор.
— Хайде сега разкажи за тукашните жени, Хонт. Хонт отиде да донесе нова чаша и нов мях с алкохол, разкъса със зъби връзката му, сипа си и бързо гаврътна няколко чашки. После седна, кръстоса крака и се обърна към Маскул.
— Е?
— Значи са отвратителни?
— Смъртоносни са.
— Смъртоносни? — учуди се Маскул. — Как така да са смъртоносни?
— Сам ще узнаеш. Гледах те в кораба, Маскул. Имаше лоши предчувствия, нали?
— Не крия. На няколко пъти ми се струваше, че се боря с кошмар. Какво беше това?
— От женската атмосфера на Личсторм е. Сексуални страсти.
— Не изпитвах никакви страсти — възрази Маскул.
— Беше си страст — първият етап на страстта. Природата подлъгва другите хора да се женят, но за нас, местните, това е мъчение. Чакай само да излезем. Отново ще те връхлетят същите кошмари, десет пъти по-лоши заради алкохола, дето изпи… Как мислиш ще свърши всичко?