Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Не може да е от падането — рече Маскул.
— Не, Сюленбод го уби.
Маскул се обърна рязко към жената. Тя беше заела предишната си седяща поза. Мигновеният проблясък на разум беше изчезнал от лицето й и тя отново се усмихваше.
19. СЮЛЕНБОД
Онези участъци от кожата на Сюленбод, които не бяха скрити от дрехите, меко лъщяха в тъмнината. Маскул съзерцаваше глупавото й усмихнато лице и потръпваше. През тялото му премина непознато усещане.
— Прилича на злокобен дух — промълви Корпанг сред мрака.
— Хонт сякаш целуна мълния.
— Той обезумя от страст.
— Аз също полудявам — тихо проговори Маскул. — Тялото ми като че ли е пълно с триещи се воденични камъни…
— Точно от туй се боях.
— Аз също ще трябва да я целуна — промълви Маскул.
— Да не загуби цялата си мъжественост? — дръпна го за ръката Корпанг.
Маскул нетърпеливо се отърси, нервно подръпна брада и се вторачи в Сюленбод, хапейки устни. Накрая той пристъпи напред, наведе се над жената и я вдигна в ръце. Остави я до грапавия дънер на дървото и я целуна.
Прониза го студен, остър като нож удар. Помисли си, че умира, и падна в несвяст.
Когато дойде на себе си, Сюленбод беше положила ръка на рамото му и се взираше с тъмните си очи в лицето му. Най-напред той не успя да я познае — сякаш не беше жената, която бе целунал. После постепенно осъзна, че имаше същото очовечено лице, което се бе появило след целувката на Хонт. Лошите му чувства се разнесоха и го обзе неимоверно спокойствие.
Душата на Сюленбод се бе пробудила. Лицето й бе придобило решителни черти, а в очите й просветваше разум и сила. Беше висока и изящна, с плавни движения. Лицето й не беше красиво — дълго, восъчно бледо, с надвиснали вежди, прорязано в долната половина от устни като огнена рана. Тези устни бяха страстни, както преди. В нея нямаше нищо вулгарно — в този миг тя изглеждаше най-царствената жена. На възраст май не беше на повече от двайсет и пет.
Смутена от взирането му, тя го подбутна, отпусна ръка и устата й се изви в широка момчешка усмивка.
— Как да ти се отблагодаря за живота, който ми дари? — прошепна тя с богат на интонации, бавен и нечуван досега глас.
На Маскул му се струваше, че сънува.
— Наричат ме Маскул.
Тя го подкани с жест да се приближи към нея.
— Чуй ме, Маскул — рече тя. — Безброй мъже ме викаха в този свят, но никой не успя да ме задържи, защото аз не пожелах. Сега, за добро или лошо, ти ме призова в него навеки.
Маскул протегна ръка към губещия се в мрака труп и го посочи:
— А какво ще кажеш за него?
— Кой беше той?
— Хонт.
— Хонт, значи. Ще се разчуе из цялата страна, защото беше известен мъж.
— Ужасно! Не мога да повярвам, че го затри съвсем съзнателно.
— Ние, жените сме надарени със страшна сила, която ни е единствената защита. Не обичаме подобни посещения, отвращаваме се от тях.
— Аз също можех да загина.
— Заедно ли дойдохте?
— Бяхме трима. Корпанг е все още тук.
— Виждам да мъждука нечий мижав силует. Какво искаш от мен, Корпанг? — обърна се тя към него.
— Нищо.
— Тогава се махай и ме остави с Маскул.
— Няма нужда, Корпанг — обади се Маскул. — Идвам с теб.
— Значи това не е чак таквоз удоволствие? — чу се ниският му сериозен глас от тъмнината.
— Не — отвърна Маскул, — не го почувствах отново.
— За какво удоволствие говорите? — намеси се Сюленбод и стисна ръката му.
— За предчувствието за любов, което неотдавна усетих — отвърна Маскул.
— Какво изпитваш сега?
— Спокойствието и лекотата на свободния човек.
Мъртвешки бледата маска на лицето на Сюленбод сякаш скри бушуващото море от първични страсти у нея.
— Не зная как ще свърши това, Маскул, но ние ще бъдем още малко заедно. Къде отивате?
— На Ададж — отвърна Корпанг и пристъпи напред.
— Защо?
— Вървим по дирите на Лодд, който е отишъл там преди години, за да търси Муспел.
— Светлината от другия свят — поясни Маскул.
— Тръгнали сте на велико пътешествие. Могат ли и жените да я зърнат?
— При едно условие — рече Корпанг. — Ако забравят пола си. Женствеността и любовта принадлежат на живота, а Муспел е отвъд живота.
— Давам ти всички останали мъже, но Маскул е мой.
— Не. Не дойдох, за да помогна на Маскул да си намери любовница, а да му напомням за съществуването на по-възвишени неща.
— Ти си добър човек — рече Сюленбод. — Двамата сами обаче никога няма да намерите пътя към Ададж.
— Ти знаеш ли го?