Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
На югозапад се издигаха безброй планини. Над южния ръб на подковата стърчаха още няколко върха с невероятна височина.
Маскул се обърна към Сюленбод да я поразпита, но щом я видя за пръв път на лунната светлина, думите замряха на устните му. Ярката като рана уста вече не преобладаваше на бледото й, като изваяно от слонова кост лице. Чертите й бяха станали красиви, устните й се извиваха нежно в розовочервено, а косата й беше придобила тъмния оттенък на цвят бордо. Маскул беше изумен, дори си помисли, че тя прилича повече на дух, отколкото на жена.
— Какво те смущава? — попита тя.
— Няма нищо — промърмори той. — Но ми се иска да те видя и на слънце.
— Може би никога няма да можеш.
— Сигурно животът ти е съвсем самотен.
Тя се вгледа в него с черните си блестящи очи.
— Защо се страхуваш да признаеш чувствата си, Маскул?
— Сякаш светът изплува пред мен като при слънчев изгрев, макар и да не знам какво означава това.
— Със сигурност не и приближаването на нощта — засмя се Сюленбод.
— Пътят вече е лесен, Маскул — внезапно се обади Корпанг, който унесено се взираше в хребета. — Ако желаеш, ще продължа сам.
— Не, ще вървим заедно. Сюленбод ще дойде с нас.
— Още малко, но няма да идвам чак до Ададж, където ще се изправите пред невидимите сили — каза жената. — Светлината Муспел не е за мен. Знам как да се отрека от любовта, но не бих могла да я предам.
— Кой знае какво ще намерим горе на Ададж? Кой знае какво ще се случи? Не и аз, нито Корпанг.
— Маскул, знаеш добре, че никога няма да се осмелиш да приближиш тази страховита светлина в компанията на една красива жена — обади се Корпанг и го погледна право в лицето.
Маскул се изсмя насилено.
— Корпанг не ти каза, Сюленбод, че аз познавам светлината Муспел много по-добре от него, и че ако не ме беше срещнал, щеше още да си реди молитвите в Треал.
— И все пак думите му са верни — отвърна жената, поглеждайки ту единия, ту другия.
— Значи няма да ми позволиш…
— Докато съм с теб, ще те тласкам да продължиш напред, няма да ти дам да се предадеш, Маскул.
— Няма защо да спорим — вметна Маскул с принудена усмивка. — Без съмнение, всичко ще се нареди от само себе си.
— От летаргичния си сън узнах и нещо друго, Корпанг — промълви Сюленбод и разрови с крак зеления сняг.
— Кажи ми го.
— Хората, които живеят според закони и правила, са паразити. Другите хвърлят всички сили да извлекат тези закони от нищото на светло. Тези, които ги изпълняват, живеят на техен гръб, без да са постигнали нищо сами.
— На някои им е дадено да откриват, а на други — да съхраняват и да усъвършенстват. Ти не можеш да ме обвиняваш, че желая доброто на Маскул.
— Не, само че детето не може да управлява бурята.
Тримата закрачиха по средата на хребета, мъжете отстрани, между тях — Сюленбод. Пътят се спускаше плавно надолу и на голямо разстояние беше сравнително равен. Тук точката на замръзване беше по-висока, отколкото на Земята, защото няколкосантиметровата снежна покривка, през която вървяха, беше почти топла за голите им ходила. Стъпалата на Маскул бяха станали твърди като обути в щавена кожа. Зеленикавият сняг, осветен от луната, беше изумителна гледка. Късите им червено-черни на цвят сенки се очертаваха ясно. Маскул, който вървеше от дясната страна на Сюленбод, непрекъснато поглеждаше наляво към множеството величествени далечни върхове.
— Ти не принадлежиш на този свят — рече жената. — Тук не могат да се намерят мъже като теб.
— Да, дойдох от Земята.
— По-голяма ли е тя от нашия свят?
— По-малка. По-малка и пренаселена от мъже и жени. Ако нямаше ред, щеше да настане хаос и затова там царуват железни закони. Но всяко приключение нарушава законите, затова сред земляните се е загубил авантюристичният дух. Всичко е сигурно, установено и веднъж завинаги дадено.
— Мъжете там мразят ли жените и обратно?
— Не, срещата с другия пол е приятна, въпреки че е съпроводена със срам. Но удоволствието е толкова силно, че вече въобще не се обръща внимание на срама. Така че няма омраза между половете, с изключение на някои ексцентрични личности.
— Срамът сигурно е остатък от страстите на Личсторм. А сега ми кажи защо дойде тук.
— Навярно заради новите преживявания. Предишното житие ми бе омръзнало.
— От колко време си тук?
— Сега свършва четвъртият ден.
— Разкажи ми какво видя и какво направи през четирите дена. Сигурно не си стоял със скръстени ръце.